авг. 02

През септември в столичния храм „Рождество Христово“ стартира Работилница по източноцърковно пеене. Ръководител на школата ще бъде Никола Антонов. Разговаряме с него за обучението, което ще предлага Работилницата, за предизвикателствата пред усвояването на това древно певческо изкуство. „Изучаването на невмите не е „ракетно инженерство“, то може да бъде и забавно“, разказва за своя преподавателски подход към начинаещите курсисти Никола.

– Какво ви мотивира да започнете работилницата?

 Вече повече от 25 години пея в църква. Независимо, че се развивам в друга професионална сфера, църковното пеене е било постоянното „исо“ в живота ми. С годините осъзнах, че трябва да бъда полезен и на други. Пял съм в различни състави, включително и професионални, в много храмове, както хорово – многогласно, така и източно. Виждам каква нужда има православното ни богослужение от църковно пеене. Независимо от дългогодишния си опит в различни многогласни хорове, които изпълняват полифонична църковна музика, т. нар. „руски“ стил, аз си оставам „източен“ певец, моето място винаги е било на клира, в нашата уникална и древна традиция на източноцърковното пеене. Тази музика е родена в църквата, носи опита на светиите. Доскоро не съм си представял, че мога да уча други на пеене. На тази мисъл ме наведе първо големият гръцки майстор на Цариградската певческа школа г-н Григорий Дараваноглу, който направо ми каза: „Никола, ти можеш да ги учиш!“. Ставаше дума за това, че срещам все повече хора, които искат да учат източноцърковно пеене, но нямат необходимите условия или напредват бавно и не са доволни от резултата. Пеенето е преди всичко практическо занимание и за него трябва да имаш добър пример. В нашата традиция, за съжаление, такива примери има малко. Прекарвам време в съвместна работа с преподаватели и хорове в Гърция, пътувам често да пея с техни състави и виждам разликата.

– Как стартирахте тази инициатива и кога? В края на миналата година с група християни, които обичат източноцърковното пеене, започнахме да се събираме към църквата „Св. Архангел Михаил“ в кв. Симеоново и да разглеждаме тематично материали по църковните гласове. Това беше един експеримент, защото тази музика досега не се е преподавала по този начин у нас. Така и го нарекохме – експериментална работилница. Експериментът се оказа успешен за този първоначален етап, взехме си някои поуки как да го подобрим и затова решихме да разширим заниманията, като обособим две отделни групи – за начинаещи и за напреднали. Получихме покана от отец Димитър от храма „Рождество Христово“ и приехме с радост, защото в тази млада енория се развиват много полезни дейности за хората. Така си представяхме и ние днес една жива енория. Лично благодаря за поканата, защото днес е по-лесно или по-трудно да се намери помещение за една дейност, но най-трудно е да се спечели доверие и да се работи ползотворно на общата нива. В лицето на отците в храма „Рождество Христово“ намерихме пълно доверие и вярвам, че ще го оправдаем.

– Защо работилница?

– Решихме да го наречем работилница, защото осъзнаваме трудността на овладяването на църковното пеене. Даваме си ясно сметка, че за малкото време, в което се срещаме, за да пеем заедно, можем единствено да успеем да „поработим“ над някои по-ключови теми и песнопения, но не и да дадем всичко необходимо, за да се изгради един църковен певец. На всеки е пределно ясно, че пеене не се научава със занимания от един час седмично. Ако човек не работи самостоятелно и не практикува на клира, не може да се надява да напредне особено в това църковно изкуство. Нарича се псалтикийно изкуство, а думата изкуство включва умения, не само знания, но включва и придобиването на особен дух. Уменията се придобиват с много упражнения, не стават с едно прочитане или едно пропяване седмично. Източноцърковното пеене не е само пеене и не е само музика. То е цялостна култура, която се придобива с реално потапяне в литургичния живот на църквата. Само източното пеене може да спомогне за пълноценното усещане на всеки богомолец в храма, че е част от една общност, пееща общност. Осъзнавайки, че не можем да „създаваме“ певци, да създаваме кадри, каквито днес болезенно липсват в българските храмове, ние си поставяме за задача доколкото е по силите ни да помагаме на хората, желаещи да бъдат полезни в богослужението с пеене, като им даваме упражнения, знания и съвети да се развиват в тази посока. Това е по-скоро една инициатива. Очакваме в нея да се включат повече хора да помагат, всекиму според силите. Разчитаме за това и на технологиите, но най-важни са все пак хората, без тях нищо не става.

С Григорий Папаемануил – велик протопсалт на Александрийската патриаршия – на дясната певница на храма „Св. 12 Апостоли“, гр. Драма, Гърция

С Григорий Папаемануил – велик протопсалт на Александрийската патриаршия – на дясната певница на храма „Св. 12 Апостоли“, гр. Драма, Гърция

– Как си представяте една такава инициатива на практика? Защо казахте, че начинът на преподаване е уникален досега у нас?

– Всяка тема и всяко песнопение, което разглеждаме, се публикува в интернет като мултимедиен интерактивен видео-урок. Мелодията и невмената нотация вървят в синхрон. Така всеки може да го прослушва в удобно за него време колкото пъти желае, докато го научи. Това компенсира донякъде недостатъчното време за съвместна работа. Затова го нарекохме работилница, защото разчитаме всеки да работи и сам. Самите срещи наживо бихме искали да бъдат по-скоро начин натрупаните самостоятелно знания и умения да се затвърдят, да се преодоляват по-трудните места и въпроси или да се преподадат неща, които не могат да се обяснят „задочно“. В пеенето все пак не всичко може да се „запише“. Съдържанието е достъпно винаги чрез интернет, всеки може да се ползва безплатно. Планирали сме да организираме учебното съдържание чрез онлайн система за обучение Moodle. Твърдо вярвам, че тази традиция трябва да бъде достъпна за всички. Никой няма право да държи монопол върху знанието. Смятам, че имаме голямо задължение към поколенията. Има достатъчно доказателства, че интерес към нашето източноцърковното пеене има и извън България. Във всички страни, където се служи на църковнославянски език, се възражда интересът към древните корени на православната музика, към Византия, а тук приносът на нашите музикоучители е безценен, защото те са преподали точно тази музика на славянски език, съобразявайки се с особеностите на езика.

Освен това, по време на нашите занимания ние работим с помощни устройства – т. нар. исократима, инструмент за поддържане на „исо“, чрез който се привиква към естественото звучене на традиционните византийски скали. Те са по-различни и звучат особено красиво. По тях се пее и днес в Гърция, затова е трудно за нас да пеем заедно с гърците. Използват се по-различни интервали от познатите ни от пианото и ние се стремим да преподадем тяхното звучене. Това е също богатство. Тези интервали са ни завещани и от нашите първи музикоучители хаджи Ангел Иванов Севлиевеца, Тодор Икономов, Никола Трендафилов, Рилската и Зографската школа, които са ни предали традицията след последната голяма реформа на източноцърковната невмена нотация в първите печатни псалтикийни издания през XIX в. Това не е някаква „гръцка“ приумица, а традиция, която е жива и до днес. От десетилетия у нас е прието да се преподава по европейския темпериран строй, т. нар. „академично пеене“. Това също е ценно и полезно. Нямам против да се пее така, това е един „европейски“ прочит, но не бива да се забравя и неглижира традиционният вид на тази музика, който е засвидетелстван и от нашите учители от Възраждането. Нека имаме и двете. За нас е важно да „запалим“ в хората интерес и любов към тази музика, към православното богослужение.

– Как точно си представяте да запалите интереса на хората? Всеки знае колко години са нужни, за да се овладее източноцърковното пеене. Днес времето лети, хората не се ли отказват, като се сблъскат с първите трудности?

 Наистина звучи отчайващо, когато кажеш на някой, че са нужни години, за да се почувства „в свои води“ с тази музика. Григорий Дараваноглу, велик майстор на Константинополската патриаршия, един от най-изтъкнатите живи носители на тази традиция в Гърция днес, ми е казвал, че в първите три години на обучението си само е слушал. Ако днес кажа на някой ентусиазиран любител на източното пеене, че първо трябва само да слуша три години, нямам никакъв шанс. Нормално е да си тръгне. Първо, никой не говори за овладяване. Овладяването е дълъг процес, нямаме илюзии, че някой ще овладее пеенето така. Но това не означава, че хората не могат да бъдат полезни с уменията си в своя храм. Днес имаме технологии и може да се работи със записи, всеки да слуша в удобно за него време и да привиква. Това правим, но има и друго. Стремим се да организираме учебното съдържание така, че хората да се почувстват полезни на клира по-скоро. Трябва да се отчитат особеностите на ситуацията в България днес, а тя не е никак добра. Не можеш да им кажеш, че първата година ще пеят само възкресника определени гласове и чак когато ги научат, ще минат нататък, а след две години ще научат първата херувимска песен. Хората искат да отидат в кварталния си храм или на село, където най-вероятно няма обучен певец, и да бъдат полезни още утре, условно казано, дори само с едно научено песнопение. Затова ние ще вървим по седмичния цикъл на гласовете и ще избираме по малко материал, ключови образци, както от вечернята, така и от утренята, но и от литургията, която е най-важна.

Целта е за около година да се натрупа определена „критична маса“ от разнороден „репертоар“ на осемте гласа, който след това да се шлифова и покрай него да се „прикачат“ други неща. С помощта на записаните упражнения в паралагия и мелос и при положение, че всеки може да свали тези записи и да ги слуша, докато седи в задръстването или пътува в автобуса, хората могат да използват времето за учене по-пълноценно. На съвсем начинаещите, разбира се, ще им е особено трудно и затова решихме да направим група специално за тях. Изучаването на невмите може да бъде и забавно. Правил съм го с деца в една частна гимназия, където за два учебни часа пропяхме „Господи воззвах“ на първи глас. Не е невъзможно да се научат невмите за няколко месеца, не е „ракетно инженерство“, но изисква определена концентрация и упорство. В един момент човек „пропява“, нищо, че не е цялата служба. Удовлетворението е голямо.

– Какви хора очаквате да посещават заниманията по източно пеене?

– От опита ни досега – на първо място това са хора, които са посещавали или посещават курсове по източно пеене на други места, следват в Богословския факултет или семинаристи, осъзнали нуждата от по-задълбочена работа или просто искат да си допълнят знанията. Очакваме и напълно начинаещи, които харесват и обичат източноцърковната музика. Има също и немалко професионални музиканти, които подхождат от своя интерес на творци и християни, искащи да се потопят в света на византийските ладове, да обогатят културата си. Не изключваме и възможността да ни посещават и опитни певци, както и духовници, които искат да усъвършенстват уменията си, да научат нещо ново или да запълнят пропуски в знанията си, трупани през годините, а защо не и ние да не научим нещо от тях? Независимо от специфичния „бекграунд“ очакваме преди всичко хора, които искат да пеят в църква, да славят Бога. Вярвам, че за всеки ще може да се намери полезен повод да посещава нашите занимания.

Съвместно участие с г-н Григорий Дараваноглу – велик майстор на Цариградската патриаршия – на фестивала „Празник на духовната музика“ в Габрово, 2016

Съвместно участие с г-н Григорий Дараваноглу – велик майстор на Цариградската патриаршия – на фестивала „Празник на духовната музика“ в Габрово, 2016

– Разкажете ни повече за организацията на работилницата по източноцърковно пеене.

 Предвиждаме да правим по едно занимание седмично с начинаещите и по едно с по-напредналите. Заниманията ще бъдат безплатни и ще се провеждат през седмицата, след края на работния ден, от 18:45 в криптата на храма „Рождество Христово“ в столичния квартал Младост 3. Темите зависят от застъпващия глас на седмицата. По изключение се разглеждат и някои по-интересни песнопения или такива, които са обвързани с конкретен наближаващ празник. Уроците се записват и публикуват в интернет. Всеки може да ги прослушва след това. Още е рано да кажем точно в кои дни ще се провеждат и от коя дата точно ще стартираме, това предстои да решим тепърва и ще го обявим. Освен учебните занимания и материали държим на клиросната практика. Това е трудна задача предвид факта, че в повечето столични храмове има многогласни хорове и неделната литургия не се пее източно. На малко места може да се практикува цялостна поне неделна възкресна служба, но имаме перманентни покани от няколко места, където по изключение са държи на източното. Както свещениците, така и енориашите се радват много на добре издържано източно пеене, но за жалост местата, където може да се практикува такова, не са много. Това е безценен опит, защото едно е да се учи в „класната“ стая, друго е живата служба, която има свое „дихание и ритъм“. Тази практика изисква и курсистите да започнат да се запознават с реда на богослужението, т. нар. „типик“, спецификите на църковните празници, да могат „подредят“ една служба.

– На завършилите курса ще бъдат ли дадени дипломи?

 Ние не даваме дипломи. Не, че точно в тази музика това е от значение, защото у нас подобни дипломи са безпредметни, а в музикалните учебни заведения не се получава образование по източноцърковно пеене. В съседна Гърция има строга йерархия и титулуване с офикии, там църковният певец, псалтът се идентифицира чрез храма и чрез клира – дали е десен или ляв, при кого е учил, всяко нещо има значение, имат традиции. Ние нямаме такава традиция, а ние все пак не пеем на гръцки и в нашето „славянско“ музициране има специфики, които за отрасналите в друга езикова среда – примерно гръцка – са непозната територия. Става дума за фонетични особености на езика, вокално-технически и чисто естетически въпроси, които не можем да решим „по гръцки“. Това са особености, които трябва да отчитаме и за които се изисква особена подготовка. В началото на XIX в. великият реформатор Хрисант пише „Голяма теория на музиката“. Освен теоретични въпроси за устройството на гласовете и византийските скали той се занимава и с важни проблеми на интерпретацията, като отбелязва, че певецът е длъжен да отчита особеностите на местната среда. Тук ние може да добавим особеностите на местния език, традиции и музикален вкус на хората, който се формира с векове. В този ред на мисли, смятам, че е неуместно църковнославянско пеене да се преподава от хора, които са родени и израснали в друг езиков и културен контекст.

– Какви усилия изисква организирането на подобна школа и имате ли нужда от помощ?

– Що се отнася до организацията, за нея ни помагат съмишленици, без които нямаше и да започна всичко това, но дефицит от помощници има винаги. Днес всеки е затрупан с работа и задачи, в това число и аз. Жертваме от свободното си време, което може да посветим на семейството си или за почивка, защото от нас се изисква постоянно да сме продуктивни на работното си място. Това създава редица трудности. Не сме се хванали с това от излишно време и „нямане какво да правим“, както може би някой би си помислил. Имаме много идеи, искаме да поканим майстори и преподаватели от Гърция, да обменим с тях опит и знания. Те са готови да дойдат напълно безвъзмездно и на добра воля заради взаимното уважение и заради тяхното собствено чувство за дълг да разпространяват традицията, но всичко това е свързано разбира се с разходи и организация, а не е по силите на сам човек или дори на двама. Ще разчитаме и на подкрепа от църквата, от митрополията, от дарители и симпатизанти. Дори не става дума толкова за пари, колкото за време и организация. Днес времето е по-скъпо от парите. Приканваме всеки, който може да даде своя принос да се включи, да дойде и да помага. Ние предлагаме инициатива. Участници може да бъдат всички – и знаещи, и незнаещи. Но преди всичко, не бих искал да забравяме, че църковното пеене не е само пеене и не е в частност само музикален проблем и музикална задача. Тук бих искал да припомня думите на забележителния св. Порфирий Кавсокаливит, Стареца Порфирий, който казва: „Пеенето освещава човека безкръвно. Без труд – изпълнен с радост, ставаш свят“.

юни 14

Бьлаготворителен концерт в Щутгарт

Българската православна църковна община (БПЦО) „Св. св. Кирил и Методий“ в Щутгарт организира благотворителен концерт за набиране на средства за български храм в града. Кампанията тече под мотото „Българска църква в Щутгарт“ и е открита през декември миналата година.

В сряда, 28.06.2016г. от 18:00ч, ще се проведе втори благотворителен концерт, в който ще вземат участие хоровете на местните православни общини (сръбска, гръцка, руска, румънска). Концертът е част от организираната от католическата общност в града инициатива „Седмица на източните църкви“ и представлява една седмица, изпълнена с различни събития (семинари, концерти, workshop-и), с които източните църкви (българска, сръбска, гръцка, арменска, коптска) представят сами себе си, както и актуалните за тях теми и проблеми.

От българска страна в събитието с индивидуален рецитал ще вземе участие Никола Антонов. В програмата преобладават творби на български автори от пъстрата съкровищница на източноцърковната певческа традиция – Рилска и Зографска школа, Еленски напев.

Сметка за дарения:
BULGARISCHE ORTHODOXE KIRCHE STUTTGART e.V.
IBAN: DE87 6005 0101 0002 1418 02
BIC: SOLADEST600
Verwendungszweck: „Bulgarische Kirche in Stuttgart“
юни 11

XIV фестивал на православната музика „Св. Богородица – Достойно есть“

Огромна благодарност на Григорий Папаемануил (Γρηγόρης Παπαεμμανουήλ) – преподавател и Велик протопсалт на Александрийския патриарх – за възможността да работим заедно с него и с неговите хористи на XIV фестивал на православната музика „Св. Богородица – Достойно есть“, гр. Поморие и да представим творби от съкровищницата на българската църковно-певческа традиция – Рилската и Зографската школа. Благодаря за професионалното отношение и отговорността, както и топлотата и искреното възхищение, изразени от тях след срещата им със скъпоценните творби на българските автори и наши музикоучители от миналото, дали своя принос в общото ни православно музикално наследство.

Съвместно участие с исократи на византийския гръцки хор „Доместики“ от гр. Драма

Тази година имах възможност да участвам няколко пъти на този фестивал:

1. Веднъж като член на ръководения от Григорий Папаемануил хор „Доместики“, с който изпълнихме за първи път творба на йеромонах Неофит Рилски (терирем на глас 4 легетос).

2. Веднъж като исократ на самия Григорий при неговия солов рецитал, на който пред гостите на фестивала беше разкрита красотата на автентичното византийско пеене в духа на Цариградската певческа школа.

3. Веднъж като индивидуален изпълнител, като с исо ми пригласяха хористи на хор „Доместики“ и изпълнихме отново за първи път на подобен форум творби на йером. Неофит Рилски и архим. Калистрат Зографски.

4. Още веднъж като псалт и член на хор „Доместики“ по време на празничното богослужение в 1-ва Неделя след Петдесетница – на Св. Отци и посветена на празника на иконата „Св. Богородица – Достойно есть“.

Никола Антонов

 

 

Калистрат Зографски – Достойно есть – глас 4 легетос / Никола Антонов – Поморие – 2017

Григорий Статис – Свете тихий – глас 4 агиа / Никола Антонов – Поморие – 2017

май 18

Глас 2-ри е наречен лидийски[1]. По своята природа 2-ри глас се родее с естествения диатоничен род на византийскийте гласове. От тях той се отличава само с един намален интервал (ДИ – КЕ), заради което гамата на 2-ри глас е наречена мека хроматична[2].

Основният тон на 2-ри глас е тонът ВУ. От естествените диатонични гласове го отличава минимален тон между ДИ и КЕ[3]. Поради това, че 2-ри глас е “почти диатоничен”, неговата звучност е особена. В характера на гласа се съдържа едновременно сладост и тъга (за разлика от 6-ти, който пък най-добре изразява чувството за скръб) [4].

Устойчивите (доминантни) тонове на 2-ри глас са ВУ, ДИ и ЗО.

Практически, гамата на 2-ри глас започва от ВУ и свършва със ЗО. Извън този диапазон 2-ри глас приема диатонична или твърда хроматична характеристика (6-ти глас), за което обикновено има изрично поставена фтора (повреда). Гамата на 2-ри глас е построена на повтарящи се групи от два тона – минимален и голям[5]. За разлика от другите гласове структурата на гамата на 2-ри глас е изградена на трихорден принцип[6].

1. Глас 2 – стихирарически напев

Стихирарическият напев на 2-ри глас се изгражда от основен тон ДИ.

Несвършени каденци срещаме на ДИ и ВУ, а свършени – на ДИ.

Исонът преобладаващо е ДИ, където колената завършват на този тон, или ВУ – където завършват на ВУ. В останалите случаи е ДИ. Тонът ПА се изпълнява диатонично, когато е преходен (транзитен, т.е. мелодията само преминава, без да се задържа през него и без да го подчертава).

Характерно за този напев е да се срещат и колена, които завършват на долно НИ. Тогава задължително имаме повреда за 6-ти глас или диатонична повреда (обикновено се поставя върху ГА, което придобива значението на ДИ). Песнопения, които се изпълняват в този напев: Самогласни стихири, Господи воззвах, Всякое дыхание (Обширен възкресник).

Апихима за 2-ри глас с основен тон ДИ[7]:

Апихима на 2-ри глас

 

Диатонична и мека хроматична гама

Молитвами апостолов – глас 2 / по Манасий Поптодоров

 

2. Разлики и съвпадения между меката и твърдата хроматична гама – двойните катавасии за Богоявление (Йордановден)

Катавасиите за празника Богоявление са добър учебен материал, защото са двойни и комбинират гамите на 6-ти и 2-ри глас:

  • първите са написани от св. Козма Маюмски (†776) на 2-ри глас, но се пеят по гамата на 6-ти (особеност на ирмологическия напев на 2-ри глас!);
  • вторите са написани в шестостъпен ямб от св. Йоан Дамаскин на 6-ти глас и се пеят по гамата на 2-ри (също особеност на ирмологическия напев на 6-ти глас!);

В начина на изпяване на двата вида катавасии има особености, които рядко се отчитат в нашите храмове и масово не се познават.

2.1 Музикална структура на първата катавасия

Първата катавасия е по гамата на 6-ти глас и е с основен тон ПА.

Устойчивите тонове са стандартните за 6-ти глас – ПА, ДИ, КЕ.

Отклонителните знаци (повреди) са също стандартните – за ПА и за ДИ.

Прилага се т. нар. твърда хроматична скала.

Когато мелодията минава във втория тетрахорд и достига горно НИ, се поставя диатонична повреда върху ДИ[8].

Нефиналните каденци са на ДИ, ПА, а финалните – на ПА.

2.2 Музикална структура на втората катавасия

Втората катавасия е по гамата на 2-ри глас и е с основен тон ВУ.

Отклонителният знак се поставя върху ВУ или ДИ. Във 2-ри глас той е един за тези тонове.

Устойчивите тонове са ВУ, ДИ и ЗО.

Прилага се т. нар. мека хроматична скала.

Нефиналните каденци са на ДИ, ЗО и ВУ, а финалните – на ВУ.

2.3 Парахордиране

При изпяване на двойните катавасии в редуването между първата и втората се прилага т. нар. парахордиране. Разбирането на начина на парахордиране играе ключова роля към разгадаването на сходствата и разликите между меката и твърдата хроматична гама.

Съпоставка на гамите на 2-ри и 6-ти глас

  1. Първата катавасия се изпява по гамата на 6-ти глас и завършва на основния тон ПА.
  2. Веднага след това този тон се взима за ВУ на 2-ри глас и се строят интервалите на меката хроматична скала. Неслучайно, обикновено мелодията на втората катавасия започва от КЕ, а не по стандартния начин за 2-ри глас – от ДИ или ВУ. Това улеснява изпълнението, защото практически интервалът ВУ – КЕ в гамата на 2-ри глас прави кварта и съотвества на интервала ПА – ДИ в 6-ти глас.
  3. Практически, основните тонове на двете катавасии не се сменят. Сменя се само тяхното именоване и оттам – структурата на интервалите според гамата на съответния глас (както е показано на схемата). При антифонно изпълнение това особено помага, защото така десният певец подава тона на левия, завършвайки на неговия основен тон, и обратното.

Използвани източници

Μισαηλίδου, Μ. (1902). Νέον Θεωρητικόν. Αθήνα.

Иванов, А. (1859). Псалтикиен воскресник.

Пасхалидис, З. (2004). Церковная византийская музыка. Краткая теория и практика. Москва.

Попмихајлов, Н. (2007). Водич за појце кроз савремену неумску нотацију. Београд.

Хрисант. (1821). Въведение в теорията и практиката на църковната музика. Париж.

Хрисант. (н.д.). Голяма теория на музиката.


[1] От областта Лидия, намираща се на средиземноморския бряг на Мала Азия.

[2] За разлика от твърдата хроматична, където имаме повече намалени интервали с ифез и диез и която се прилага в 6-ти глас.

[3] Особената трудност при неговото изпълнение идва от това, че интервалът не е намален до полутон, а КЕ се пее малко по-високо от полутон, но и малко по-ниско от цял тон. Този интервал се намира естествено, когато държим исон ВУ, защото отстои на кварта от исона.

[4] С подобни качества го характеризира самият Хрисант (Хрисант, Голяма теория на музиката). Съществува изцяло диатонична разновидност на 2-ри глас, наречена още 2-ри естествен, диатоничен или легетос. В тази разновидност на 2-ри глас е написана втората част на осмогласното Богородице Дево от Петър Берекет, също така и полиелеят Слово благо от йеромонах Неофит Рилски.

[5] Терминът е διφωνία, т.е. терцов интервал (Μισαηλίδου, 1902). Хрисант различава три вида тонове: голям, намален и минимален (Хрисант, Голяма теория на музиката). Съществуват различни системи за представяне на тези величини с числови стойности. Утвърдената е 12-10-8 (като 12 съотвества на цял тон при добре темперирано пиано). При практическо изпяване тези съотношения варират в малки амплитуди заради естествената склонност на човешкия слух да се подчинява на тежненията между устойчивите и неустойчивите тонове според посоката на развитие на мелодията (някой път КЕ може да зазвучи по-светло и близо до ЗО, друг път – до ДИ). Според византийската музикална теория това са все тонове и заради това изградената от тях скала се нарича диатонична (т.е. “потонова”). Това я отличава от хроматичната и енхармоничната (т.е. хармоничната или темперираната), където имаме и полутонове.

[6] Букв. триструнен (Хрисант, Въведение в теорията и практиката на църковната музика, 1821)

[7] По Никола Попмихайлов (Попмихајлов, 2007)

[8] Изобщо, правилото гласи, че ако в 6-ти глас мелодията не превишава горно НИ, вторият тетрахорд се пее диатонично!

 

май 14

В съвременните псалтикии исонът се отбелязва с букви над знаците

Исонът или исо[1] заема особено място в изпълнението на източноцърковната музика и играе ключова роля при правилната й интерпретация. Още от древност институтът на исократите[2] се е оформил като специфична част от църковния хор. Самата практика на държане на исон се е утвърдила под термина исократима[3]. Исонът е тема, която обаче рядко заема подобаващо място в теоретичните трудове по византийска музика. Имаме редица свидетелства, които споменават за съществуването му в богослужението на древната Църква, но обикновено се свеждат до съвсем кратки бележки без подробни разяснения. Може да се каже, че и до днес това явление в църковната музика остава повече предмет на предание. В съвременните гръцки псалтикии[4] се е превърнало в стандарт освен мелодията да бъде отбелзяван и исонът с букви над невмените знаци[5]. Тази практика обаче е нова, в класическите певчески сборници, от които са черпели и нашите български музикоучители, исонът не е бил записван и не се е разглеждал като проблем в теоретичните им трудове.

Какво представлява исонът?

Практиката на исона представлява начин на пригласяне към мелодията чрез изпяване на равен тон, който се държи постоянно и се променя рядко по неписани правила. Най-често държаният тон е основният тон на гласа. В този смисъл, не е съвсем коректно източно-църковната музика да се нарича едногласна, доколкото и в някои древни свидетелства и теоретични трудове се говори открито за διφωνία, т.е. двуглас.

Какви са задачите на исона?

Погрешно някои смятат, че исонът е нещо като опит за недоразвита хармонизация и поставят този тип музика на по-ниско еволюционно ниво спрямо многогласната (полифонична), т. нар. “западна” музика. Сред функциите на исона могат да бъдат набелязани следните основни задачи:

  1. Помага на псалтите да се ориентират в музикалното пространство на гласа, посочвайки тоналния център на песнопението. Всеки църковен глас има своя идея или характеристика, за разбирането на която спомага немалко и исонът.
  2. При продължителните пападически песнопения исонът помага на псалта да не “изгуби” основния тон на гласа.
  3. При случаите на модулация (повреда) исонът се променя така, че да съответства на основния тон на гласа, в който се е променила мелодията. Например, ако песнопението е на 8-ми глас и исонът е НИ, при повреда на 6-ти глас, исонът веднага трябва да се смени на ПА, за да се запази характеристиката на гласа. Това помага на псалтите да се ориентират при преминаване от един глас в друг.
  4. Подобрява благозвучността на песнопенията и при правилно изпълнение спомага за по-доброто възприемане не само на мелодията, но и на текста, а не на последно място и на естетическото възприятие на църковната музика.
  5. Предвид сложната диастематика[6] на автентичните византийски скали исонът е важен помощен инструмент на псалта с цел да се ориентира по-добре в точното възпроизвеждане на интервалите между тоновете. Ключова роля играе исонът при изпълнението на песнопения на 2-ри и 7-ми диатоничен[7] глас. Опитният псалт “чува” исона в ума си, докато пее, дори да няма до себе си реални исократи.

Как се “държи исон”?

Принципите на исократимата се основават на идеята за устойчивите и неустойчивите тонове в църковните скали. Добрият исократ трябва да познава структурата на всеки глас[8], да следи внимателно мелодията и да се съобразява със стила на интерпретация на псалта. В този смисъл, поддържането на исона е много повече от просто “бучене” на някакъв равен тон, както си го представят мнозина. Всеки глас и дори всеки напев на гласа[9] има свои особености. Да не забравяме, че една от задачите на исона е да подобри музикалното изразяване на съответния църковен глас.

Следва да кажем няколко думи общо за самия начин на озвучаване на исона с цел постигането на по-добър стил при държането на исон в църковните песнопения:

  1. При кратките напеви като ирмологически и тропарически исонът може да следва текста и дъховете на мелодията. Когато не следва текста на мелодията, звукът на исона не трябва да носи характерен вокал. Това се постига най-често чрез озвучаване със слабо “а” през “о” при полуоотворена уста. Исократът не трябва да си отваря широко устата, нито да я държи затворена. Устата е полуотворена, като стремежът е звукът да е мек и без характеристика на вокал. Следва да се избягва характерен носов звук[10].
  2. Звукът на исона не трябва да е остър и не трябва да се чува прекалено силно. Исократът трябва да слуша внимателно псалта и динамиката на мелодията, за да съобразява силата на исона, която е винаги една идея по-слаба от силата на звука на основната мелодия. Това е особено важно, когато исократите са повече.
  3. Исократът трябва да “стъпва” точно на тоновете, да не ги застъпва, сякаш пее глисандо и да не променя рязко динамиката (силата на звука).
  4. При пространните пападически песнопения исократът не диша с мелодията (освен ако не е сам). Целта е да се получи непрекъсваем звук за разлика от мелодията, която прекъсва при колената и дъховете на певеца. Исонът “диша” с мелодията само на местата, където се сменя държаният тон и това съвпада с дъх на мелодията (например на края на колената или на местата, отбелязани с кръстче).

Какви принципи да следваме, когато държим исон?

Преди всичко трябва да имаме предвид, че правилата за исократима не са написани и систематизирани. Една от причините за това ефактът, че исонът не се подчинява на строги и задължителни принципи, а е оставен на свободата на певците и тяхното разбиране за тази музика. Дори написаният исон в съвременните псалтикии е по-скоро пожелателен, отколкото задължителен. До голяма степен това е въпрос на предание и стил, който допада на певците и на богомолците. Исонът може да бъде по-раздвижен (т.е. да се сменя по-често) или по-консервативен (т.е. да се движи предимно по основния тон на гамата и по-рядко да се сменя). Балансът между раздвиженост и статичност е деликатен въпрос, защото ако направим исона прекалено раздвижен, ще излезем от характеристиката на източноцърковната музика и ще започнем да наподобяваме някаква форма на хармонизация, каквато не подхожда на тази традиция.

Не бива да забравяме, че основното въздействие идва от красотата и движението на мелодията, чрез които изпъква и смисълът на текста. Мелодията е достатъчно богата и раздвижена, тя носи основната енергия на музиката и на самия текст, така че не се налага да бъде „разкрасявана“ допълнително с паралелна съзвучност под формата на някакво подобие на акорди. Исонът е съпровод, а не опит тази красота да се изтълкува и „доразкаже“ „вертикално“ чрез следване на някаква форма на „квази-хармонизация“, наподобяваща полифоничната музика[11]. При една такава богата на орнаментика и раздвиженост сама по себе си мелодия прекалено раздвижен исон би довел до разсейване и обременяване слуха на богомолците, нежели да им помага в общата молитва, каквато е основната задача на музиката в богослужението.

Исократът следва да следи хода на песнопението, гледайки “напред”, за да има ориентир от хода на мелодията. Устойчивите тонове се разпознават и по окончанията на колената, но трябва да се знаят предварително (т.е. исократът трябва да има отлична теоретична подготовка). В добре разписаните псалтикии ключовете в края на колената маркират устойчивите тонове на едно песнопение и могат да се вземат за добра отправна точка, по която исократите да разполагат движението на исона.

Исонът се движи предимно около основния тон на гласа, неговия тонален център. Промяната на исона в едно песнопение може да се налага по редица причини, но тя рядко е задължителна, освен ако нямаме модулация (повреда, фтора) – преминаване в друг глас. Всеки глас от осмогласието и дори всеки отделен напев има особености, общи правила и изключения при воденето на исократима. Правилното разположение на исона изисква отлично познаване особеностите на съответния глас и напев: основни тонове, устойчиви (доминиращи) и неустойчиви тонове, род, структура на гамата и интервали и тежнения между тоновете.

[1] От гр. ἴσος, равен.

[2] От гр. ἰσοκράτης, човек, който държи исон.

[3] От гр. ἰσοκράτημα, букв. държане на исон.

[4] Църковно-певчески сборници.

[5] Първото отбелязване на исона е засвидетелствано през 1847 г. Преди 1950 г. записването на исона е рядкост.

[6] От гр. дума διάστημα, интервал (в случая става дума за системата от интервали между тоновете).

[7] В тези гласове от мястото на исона зависи абсолютната стойност на интервалите между някои тонове. Така например, на 7-ми диатоничен глас, ако исонът е ЗО, тонът ГА се пее повишен (в квинта спрямо исона), но ако исонът е ПА – ГА се пее на естествената си височина (на малка терца спрямо исона).

[8] Основен тон, устойчиви тонове, система (тетрахордна, пентахордна, октохордна и др.), тонов род (диатоничен, хроматичен, хармоничен).

[9] Ирмологически, стихирарически, пападически.

[10] Съществува погрешна представа, която се критикува и в гръцките пособия, че за източното пеене е характерна някаква особена „постановка на гласа“, изискваща характерен носов звук. Носът е важна част от резонаторите на човешкия глас, но в никакъв случай не трябва да се използва преднамерено и пряко. Това е вокално-технически въпрос, който би следвало да се разгледа самостоятелно (Захариас, 2004).

[11] Например, при източноцърковното пеене секундите не представляват проблем и не е нужно да се стремим да ги избягваме всячески чрез използване на терцово съзвучие. Можем да направим това някъде закратко, когато имаме задържане трайността на тона и ако искаме да акцентираме на даден момент или сричка, за да подсилим смисъла на текста, но не и всеки път, когато попадаме на секунден интервал (а такива случаи има доста често в тази музика).

Tagged with:
май 09

РаботилницаЕкспериментална работилница по източноцърковно пеене

Тематичен план м. май 2017

  1. 13 май 2017. Глас 4. Преговор и затвърждаване, нов материал. Легетос и агиа, тропарически напев (по гамата на 2-ри – мека хроматична гама).
  2. 20 май 2017. Подготовка за службата на 21 май, Св. Константин и Елена. Участие на богослужение в храм „Св. Мина“, кв. Модерно предградие, гр. София.
  3. 27 май 2017. Глас 6. Преговор и затвърждаване, нов материал.

Ако желаете да участвате в заниманията, открийте ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/easternchanting/

мар. 27

РаботилницаЕкспериментална работилница по източноцърковно пеене

Тематичен план м. април 2017

  1. 1 април 2017. Глас 8. Всякое дыхание, възкресни хвалитни стихири. Подготовка за неделната служба в храм “Рождество Христово”, кв. Младост.
  2. 8 април (Лазарова събота). Глас 1. Преговор. Пасхален канон. Воскресения день, Христос воскресе.
  3. 15 април (Велика събота). Няма да има занимание!
  4. 22 април (Томина неделя). Глас 1. Всякое дыхание, възкресни хвалитни стихири. Догматик.
  5. 29 април (Неделя на жените мироносици). Няма да има занимание!

Ако желаете да участвате в заниманията, открийте ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/easternchanting/

мар. 22

Св. Йоан Лествичник – Слава на стиховните – глас 2 / Жеко Павлов

Εἰς τὸν Στίχον, Δόξα… Τοῦ Ὁσίου Πατρὸς ἡμῶν Ἰωάννου, τοῦ Συγγραφέως τῆς Κλίμακος.  Ἦχος β’,  Ἰδιόμελον

Τὸν ἐπὶ γῆς Ἄγγελον, καὶ ἐν οὐρανοῖς ἄνθρωπον Θεοῦ, τοῦ κόσμου τὴν εὐκοσμίαν, τὴν τρυφὴν τῶν ἀγαθῶν καὶ τῶν ἀρετῶν, τῶν Ἀσκητῶν τὸ καύχημα Ἰωάννην τιμήσωμεν· πεφυτευμένος γὰρ ἐν τῷ οἴκω τοῦ Θεοῦ, ἐξήνθησε δικαίως, καὶ ὡσεὶ κέδρος ἐν ἐρήμῳ ἐπλήθυνε τὰ ποίμνια Χριστοῦ, τῶν λογικῶν προβάτων, ἐν Ὁσιότητι καὶ δικαιοσύνῃ.

На земли ангела, / и на небесех человека Божия, / мира благоукрашение, / наслаждение благих, / добродетелей постнических похвалу, Иоанна почтим: / насажден бо в дому Божии, процвете праведно, / и яко кедр в пустыни умножи стада Христова словесных овец, / в преподобии и правде.

Да почетем Йоан – ангел на земята и Божи човек на небесата, благоукрашение за света, наслада от добрините и добродетелите, похвала за подвижниците, защото той беше посаден в дома Божи и праведно процъфтя, и като кедър в пустинята чрез светостта и правдата си умножи стадата Божии от словесни овци.

Св. Йоан Лествичник – Слава на Хвалитех – глас 1 / Жеко Павлов

Εἰς τοὺς Αἴνους, Δόξα… Ἦχος α’, Ἰδιόμελον

Δεῦτε ἐργασώμεθα ἐν τῷ μυστικῷ ἀμπελῶνι καρποὺς μετανοίας, ἐν τούτῳ ποιούμενοι οὐκ ἐν βρώμασι καὶ πόμασι κοπιῶντες, ἀλλ’ ἐν προσευχαῖς καὶ νηστείαις τάς ἀρετὰς κατορθοῦντες, τούτοις ἀρεσκόμενος, ὁ Κύριος τοῦ ἔργου δηνάριον παρέχει δι οὗ ψυχὰς λυτροῦται, χρέους ἁμαρτίας, ὁ μόνος πολυέλεος.

Дойдете да се потрудим в таинствения виноград, като дадем в него плодове на покаяние, грижейки се не за ястия и питиета, а чрез молитви и пост да постигаме добродетелите; това се нрави на Господаря на лозето и Той дава по динар, чрез който Единственият Многомилостив изкупва душите от задълженията на греха.

Приидите делаим в тайном винограде, / плоды покаяния в нем творяще, / не в брашнех и питиих труждающеся, / но в молитвах и постех добродетели исправляюще: / сими угождаемый Господь / дела, динарь подает, / имже души избавляет долга греховнаго, / един Многомилостивый.

/Превод от оригинала: Проф. Иван Желев/

Tagged with:
февр. 28

РаботилницаЕкспериментална работилница по източноцърковно пеене

Тематичен план м. март 2017

  1. 4 март 2017. Глас 4. Теоретично въведение в напевите: стихирарически, ирмологически (легетос), пападически (агиа). Образци от Обширния възкресникСвете тихий (Статис).
  2. 11 март 2017. Глас 5. Преговор. Подготовка за богослужението на 12 март.
  3. 12 март 2017. Практика. Храм „Св. Рождество Христово“. Утреня и Св. Литургия. Глас 5.
  4. 18 март 2017. Глас 6. Преговор. Подобни. Въведение в прилагането на църковнославянски текст.
  5. 25 март 2017. Глас 7. Преговор. Подобни. Песнопения от периода на Страстната седмица.

Ако желаете да участвате в заниманията, открийте ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/easternchanting/

февр. 22

Download PDF

Свете тихий – глас 4 агиа – Григорий Статис

Download PDF

preload preload preload