В навечерието на св. Четиридесетница, която предшества най-голямата радост за християните – славното Възкресение Христово, в петък вечер столичани имаха радостта да се потопят в красотата на великопостното богослужение. Това стана благодарение на концерта на формацията за византийска музика „Трисагион” (в превод „Трисвятое”) със солисти Никола Антонов и Светослав Цанков в храм „Света Троица” на едноименния квартал (преди кв. „Разсадника”).
Преди концерта председателят на църковното настоятелство към храма прот. Александър Лашков, професионален музикант и учител по музика, представи вида на църковното пеене, което щеше да прозвучи, както и програмата на концерта.
Може би не на всички е известно, че в литургичните текстове се съдържа цялото богословие, духовното учение и опитът на Църквата. Така например, ако се запитаме какво за нас е постът, отговора ще намерим в църковната служба: Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отклоняване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.
В самото начало на Великия пост се молим с думите: Отвори ми вратите на покаянието, Дарителю на живота, духът ми бодърства в Твоя свят храм, носейки храм телесен, целия осквернен; но Ти, Който си снизходителен, очисти ме с благостта на Своето благоутробие.
Това беше и първото песнопение в програмата: „Покаяния отверзи ми двери” (гл. 7). Последва „Не отврати лица Твоего”, Велик прокимен (гл. 8), в който се казва: Не отвръщай лицето Си от Твоето чедо, защото скърбя. Побързай да ме чуеш, погрижи се за душата ми и я избави.
Един от запомнящите се текстове през Великия пост е и кондакът от Великия канон на св. Андрей Критски „Душе моя”, чийто автор пък е св. Роман Сладкопевец, прочутият творец на кондаци: Душо моя, душо моя, стани! Защо спиш!? Краят наближава и ти ще се смутиш. разсъни се, за да те пощади Христос, нашият Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.
Беше изпълнен по мелодията на прочутия столичен първопевец Иван Каиков (гл. 2).
Винаги песнопенията в чест на св. Богородица са особено обичани от вярващите. Затова и Никола Антонов беше подбрал богородичния кондак на Благовещение „Возбранной воеводе” (гл. 8): На водителката в бран пеем победни песни и на избавилата ни от злини – благодарствени ние, твоите раби, Богородице; и понеже имаш непобедима мощ, освободи ни от всякакви беди, за да ти казваме: радвай се, невесто, не познала брак.
Последва песнопение от Литургията на преждеосвещените (предварително осветените) дарове, която се служи в сряда и петък през седмиците на Великия пост – „Нине сили небесния” (гл. 5); то се изпълнява на тази литургия вместо херувимска песен: „Сега силите небесни с нас невидимо служат, защото ето, влиза Царят на славата, ето извършената тайна жертва тържествено се съпровожда от тях. Да пристъпим с вяра и любов, та да станем участници във вечния живот”.
Сред великопостните песнопения едно от най-съдържателните и разтърсващи е славата (т. е. молитва, която се пее след троичното славословие „Слава Отцу и Сину, и Святому Духу”) от петата седмица на поста, известна под името на монахиня Касиана Константинополска, живяла през 9 в. При това мелодията й е богато разнообразена с преминаване през различните гласове на осмогласието и впечатляваща с мелодичните си модулации. Ето текста на „Касианината слава” (гл. 8): Господи, падналата в много грехове жена, усетила Твоята божественост, пое ролята на мироносица и с плач ти поднася миро преди погребението, като казва: Горко ми, защото разпътната страст е за мене като нощ, а любовта към греха е мрачна и безлунна! Приеми потоците на моите сълзи Ти, Който от облаците извеждаш морската вода; смили се над въздишките на моето сърце Ти, Който небето сниши чрез Своето неизказано себепонижение. Ще обцелувам пречистите Ти нозе и пак ще ги избърша с косите на главата си. Когато Ева беше в рая, привечер чу с ушите си шум и от страх се скри; а множеството грехове и бездната мои простъпки кой ще изследва, Душеспасителю? Не презирай мене, Твоята рабиня, Спасителю мой, Чиято милост е безмерна!
Сякаш за да оправдае името на формацията Никола Антонов беше включил отново една от най-древните молитви – Трисвятое. Думите на трисветата песен „Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилвай ни” включва всяко богослужебно последование в Православната църква, дори в някои то се повтаря. Същата молитва заема важно място и в св. Литургия. Според някои предания праведният Никодим произнесъл тези думи, когато, заедно с Йосиф Ариматейски, снемали от разпятието тялото на Господ Иисус Христос. Други свидетелстват, че молебната част „помилвай ни” била добавена от жителите на Константинопол по време на тежко земетресение, разрушило града. Това станало през 5 в., при управлението на имп. Теодосий II. „Трисвятое” беше изпълнено на гл. 3 по мелодията на големия Константинополски и после Атински първопевец от миналия век Трасивул Станица.
В самия край на концерта беше изпълнено известното молитвено песнопение във възхвала на св. Богородица „Чистая Дево” (гл. 5), съставено от св. Нектарий Егински по текста на Богородичния акатист, който се изпълнява в петъчните вечери на Великия пост.
Предстоятелят на храма о. Александър Лашков закри събитието и благодари на изпълнителите за прекрасните песнопения, с които присъстващите се потопиха в богослужебната атмосфера на Великия пост.
Оригинален адрес на репортажа – Двери.
