май 18

Глас 2-ри е наречен лидийски[1]. По своята природа 2-ри глас се родее с естествения диатоничен род на византийскийте гласове. От тях той се отличава само с един намален интервал (ДИ – КЕ), заради което гамата на 2-ри глас е наречена мека хроматична[2].

Основният тон на 2-ри глас е тонът ВУ. От естествените диатонични гласове го отличава минимален тон между ДИ и КЕ[3]. Поради това, че 2-ри глас е “почти диатоничен”, неговата звучност е особена. В характера на гласа се съдържа едновременно сладост и тъга (за разлика от 6-ти, който пък най-добре изразява чувството за скръб) [4].

Устойчивите (доминантни) тонове на 2-ри глас са ВУ, ДИ и ЗО.

Практически, гамата на 2-ри глас започва от ВУ и свършва със ЗО. Извън този диапазон 2-ри глас приема диатонична или твърда хроматична характеристика (6-ти глас), за което обикновено има изрично поставена фтора (повреда). Гамата на 2-ри глас е построена на повтарящи се групи от два тона – минимален и голям[5]. За разлика от другите гласове структурата на гамата на 2-ри глас е изградена на трихорден принцип[6].

1. Глас 2 – стихирарически напев

Стихирарическият напев на 2-ри глас се изгражда от основен тон ДИ.

Несвършени каденци срещаме на ДИ и ВУ, а свършени – на ДИ.

Исонът преобладаващо е ДИ, където колената завършват на този тон, или ВУ – където завършват на ВУ. В останалите случаи е ДИ. Тонът ПА се изпълнява диатонично, когато е преходен (транзитен, т.е. мелодията само преминава, без да се задържа през него и без да го подчертава).

Характерно за този напев е да се срещат и колена, които завършват на долно НИ. Тогава задължително имаме повреда за 6-ти глас или диатонична повреда (обикновено се поставя върху ГА, което придобива значението на ДИ). Песнопения, които се изпълняват в този напев: Самогласни стихири, Господи воззвах, Всякое дыхание (Обширен възкресник).

Апихима за 2-ри глас с основен тон ДИ[7]:

Апихима на 2-ри глас

 

Диатонична и мека хроматична гама

Молитвами апостолов – глас 2 / по Манасий Поптодоров

 

2. Разлики и съвпадения между меката и твърдата хроматична гама – двойните катавасии за Богоявление (Йордановден)

Катавасиите за празника Богоявление са добър учебен материал, защото са двойни и комбинират гамите на 6-ти и 2-ри глас:

  • първите са написани от св. Козма Маюмски (†776) на 2-ри глас, но се пеят по гамата на 6-ти (особеност на ирмологическия напев на 2-ри глас!);
  • вторите са написани в шестостъпен ямб от св. Йоан Дамаскин на 6-ти глас и се пеят по гамата на 2-ри (също особеност на ирмологическия напев на 6-ти глас!);

В начина на изпяване на двата вида катавасии има особености, които рядко се отчитат в нашите храмове и масово не се познават.

2.1 Музикална структура на първата катавасия

Първата катавасия е по гамата на 6-ти глас и е с основен тон ПА.

Устойчивите тонове са стандартните за 6-ти глас – ПА, ДИ, КЕ.

Отклонителните знаци (повреди) са също стандартните – за ПА и за ДИ.

Прилага се т. нар. твърда хроматична скала.

Когато мелодията минава във втория тетрахорд и достига горно НИ, се поставя диатонична повреда върху ДИ[8].

Нефиналните каденци са на ДИ, ПА, а финалните – на ПА.

2.2 Музикална структура на втората катавасия

Втората катавасия е по гамата на 2-ри глас и е с основен тон ВУ.

Отклонителният знак се поставя върху ВУ или ДИ. Във 2-ри глас той е един за тези тонове.

Устойчивите тонове са ВУ, ДИ и ЗО.

Прилага се т. нар. мека хроматична скала.

Нефиналните каденци са на ДИ, ЗО и ВУ, а финалните – на ВУ.

2.3 Парахордиране

При изпяване на двойните катавасии в редуването между първата и втората се прилага т. нар. парахордиране. Разбирането на начина на парахордиране играе ключова роля към разгадаването на сходствата и разликите между меката и твърдата хроматична гама.

Съпоставка на гамите на 2-ри и 6-ти глас

  1. Първата катавасия се изпява по гамата на 6-ти глас и завършва на основния тон ПА.
  2. Веднага след това този тон се взима за ВУ на 2-ри глас и се строят интервалите на меката хроматична скала. Неслучайно, обикновено мелодията на втората катавасия започва от КЕ, а не по стандартния начин за 2-ри глас – от ДИ или ВУ. Това улеснява изпълнението, защото практически интервалът ВУ – КЕ в гамата на 2-ри глас прави кварта и съотвества на интервала ПА – ДИ в 6-ти глас.
  3. Практически, основните тонове на двете катавасии не се сменят. Сменя се само тяхното именоване и оттам – структурата на интервалите според гамата на съответния глас (както е показано на схемата). При антифонно изпълнение това особено помага, защото така десният певец подава тона на левия, завършвайки на неговия основен тон, и обратното.

Използвани източници

Μισαηλίδου, Μ. (1902). Νέον Θεωρητικόν. Αθήνα.

Иванов, А. (1859). Псалтикиен воскресник.

Пасхалидис, З. (2004). Церковная византийская музыка. Краткая теория и практика. Москва.

Попмихајлов, Н. (2007). Водич за појце кроз савремену неумску нотацију. Београд.

Хрисант. (1821). Въведение в теорията и практиката на църковната музика. Париж.

Хрисант. (н.д.). Голяма теория на музиката.


[1] От областта Лидия, намираща се на средиземноморския бряг на Мала Азия.

[2] За разлика от твърдата хроматична, където имаме повече намалени интервали с ифез и диез и която се прилага в 6-ти глас.

[3] Особената трудност при неговото изпълнение идва от това, че интервалът не е намален до полутон, а КЕ се пее малко по-високо от полутон, но и малко по-ниско от цял тон. Този интервал се намира естествено, когато държим исон ВУ, защото отстои на кварта от исона.

[4] С подобни качества го характеризира самият Хрисант (Хрисант, Голяма теория на музиката). Съществува изцяло диатонична разновидност на 2-ри глас, наречена още 2-ри естествен, диатоничен или легетос. В тази разновидност на 2-ри глас е написана втората част на осмогласното Богородице Дево от Петър Берекет, също така и полиелеят Слово благо от йеромонах Неофит Рилски.

[5] Терминът е διφωνία, т.е. терцов интервал (Μισαηλίδου, 1902). Хрисант различава три вида тонове: голям, намален и минимален (Хрисант, Голяма теория на музиката). Съществуват различни системи за представяне на тези величини с числови стойности. Утвърдената е 12-10-8 (като 12 съотвества на цял тон при добре темперирано пиано). При практическо изпяване тези съотношения варират в малки амплитуди заради естествената склонност на човешкия слух да се подчинява на тежненията между устойчивите и неустойчивите тонове според посоката на развитие на мелодията (някой път КЕ може да зазвучи по-светло и близо до ЗО, друг път – до ДИ). Според византийската музикална теория това са все тонове и заради това изградената от тях скала се нарича диатонична (т.е. “потонова”). Това я отличава от хроматичната и енхармоничната (т.е. хармоничната или темперираната), където имаме и полутонове.

[6] Букв. триструнен (Хрисант, Въведение в теорията и практиката на църковната музика, 1821)

[7] По Никола Попмихайлов (Попмихајлов, 2007)

[8] Изобщо, правилото гласи, че ако в 6-ти глас мелодията не превишава горно НИ, вторият тетрахорд се пее диатонично!

 

Коментарите са изключени.

preload preload preload