авг. 02

През септември в столичния храм “Рождество Христово” стартира Работилница по източноцърковно пеене. Ръководител на школата ще бъде Никола Антонов. Разговаряме с него за обучението, което ще предлага Работилницата, за предизвикателствата пред усвояването на това древно певческо изкуство. “Изучаването на невмите не е “ракетно инженерство”, то може да бъде и забавно”, разказва за своя преподавателски подход към начинаещите курсисти Никола.

– Какво ви мотивира да започнете работилницата?

 Вече повече от 25 години пея в църква. Независимо, че се развивам в друга професионална сфера, църковното пеене е било постоянното „исо“ в живота ми. С годините осъзнах, че трябва да бъда полезен и на други. Пял съм в различни състави, включително и професионални, в много храмове, както хорово – многогласно, така и източно. Виждам каква нужда има православното ни богослужение от църковно пеене. Независимо от дългогодишния си опит в различни многогласни хорове, които изпълняват полифонична църковна музика, т. нар. „руски“ стил, аз си оставам „източен“ певец, моето място винаги е било на клира, в нашата уникална и древна традиция на източноцърковното пеене. Тази музика е родена в църквата, носи опита на светиите. Доскоро не съм си представял, че мога да уча други на пеене. На тази мисъл ме наведе първо големият гръцки майстор на Цариградската певческа школа г-н Григорий Дараваноглу, който направо ми каза: „Никола, ти можеш да ги учиш!“. Ставаше дума за това, че срещам все повече хора, които искат да учат източноцърковно пеене, но нямат необходимите условия или напредват бавно и не са доволни от резултата. Пеенето е преди всичко практическо занимание и за него трябва да имаш добър пример. В нашата традиция, за съжаление, такива примери има малко. Прекарвам време в съвместна работа с преподаватели и хорове в Гърция, пътувам често да пея с техни състави и виждам разликата.

– Как стартирахте тази инициатива и кога? В края на миналата година с група християни, които обичат източноцърковното пеене, започнахме да се събираме към църквата „Св. Архангел Михаил“ в кв. Симеоново и да разглеждаме тематично материали по църковните гласове. Това беше един експеримент, защото тази музика досега не се е преподавала по този начин у нас. Така и го нарекохме – експериментална работилница. Експериментът се оказа успешен за този първоначален етап, взехме си някои поуки как да го подобрим и затова решихме да разширим заниманията, като обособим две отделни групи – за начинаещи и за напреднали. Получихме покана от отец Димитър от храма „Рождество Христово“ и приехме с радост, защото в тази млада енория се развиват много полезни дейности за хората. Така си представяхме и ние днес една жива енория. Лично благодаря за поканата, защото днес е по-лесно или по-трудно да се намери помещение за една дейност, но най-трудно е да се спечели доверие и да се работи ползотворно на общата нива. В лицето на отците в храма “Рождество Христово” намерихме пълно доверие и вярвам, че ще го оправдаем.

– Защо работилница?

– Решихме да го наречем работилница, защото осъзнаваме трудността на овладяването на църковното пеене. Даваме си ясно сметка, че за малкото време, в което се срещаме, за да пеем заедно, можем единствено да успеем да „поработим“ над някои по-ключови теми и песнопения, но не и да дадем всичко необходимо, за да се изгради един църковен певец. На всеки е пределно ясно, че пеене не се научава със занимания от един час седмично. Ако човек не работи самостоятелно и не практикува на клира, не може да се надява да напредне особено в това църковно изкуство. Нарича се псалтикийно изкуство, а думата изкуство включва умения, не само знания, но включва и придобиването на особен дух. Уменията се придобиват с много упражнения, не стават с едно прочитане или едно пропяване седмично. Източноцърковното пеене не е само пеене и не е само музика. То е цялостна култура, която се придобива с реално потапяне в литургичния живот на църквата. Само източното пеене може да спомогне за пълноценното усещане на всеки богомолец в храма, че е част от една общност, пееща общност. Осъзнавайки, че не можем да „създаваме“ певци, да създаваме кадри, каквито днес болезенно липсват в българските храмове, ние си поставяме за задача доколкото е по силите ни да помагаме на хората, желаещи да бъдат полезни в богослужението с пеене, като им даваме упражнения, знания и съвети да се развиват в тази посока. Това е по-скоро една инициатива. Очакваме в нея да се включат повече хора да помагат, всекиму според силите. Разчитаме за това и на технологиите, но най-важни са все пак хората, без тях нищо не става.

С Григорий Папаемануил – велик протопсалт на Александрийската патриаршия – на дясната певница на храма „Св. 12 Апостоли“, гр. Драма, Гърция

С Григорий Папаемануил – велик протопсалт на Александрийската патриаршия – на дясната певница на храма „Св. 12 Апостоли“, гр. Драма, Гърция

– Как си представяте една такава инициатива на практика? Защо казахте, че начинът на преподаване е уникален досега у нас?

– Всяка тема и всяко песнопение, което разглеждаме, се публикува в интернет като мултимедиен интерактивен видео-урок. Мелодията и невмената нотация вървят в синхрон. Така всеки може да го прослушва в удобно за него време колкото пъти желае, докато го научи. Това компенсира донякъде недостатъчното време за съвместна работа. Затова го нарекохме работилница, защото разчитаме всеки да работи и сам. Самите срещи наживо бихме искали да бъдат по-скоро начин натрупаните самостоятелно знания и умения да се затвърдят, да се преодоляват по-трудните места и въпроси или да се преподадат неща, които не могат да се обяснят „задочно“. В пеенето все пак не всичко може да се „запише“. Съдържанието е достъпно винаги чрез интернет, всеки може да се ползва безплатно. Планирали сме да организираме учебното съдържание чрез онлайн система за обучение Moodle. Твърдо вярвам, че тази традиция трябва да бъде достъпна за всички. Никой няма право да държи монопол върху знанието. Смятам, че имаме голямо задължение към поколенията. Има достатъчно доказателства, че интерес към нашето източноцърковното пеене има и извън България. Във всички страни, където се служи на църковнославянски език, се възражда интересът към древните корени на православната музика, към Византия, а тук приносът на нашите музикоучители е безценен, защото те са преподали точно тази музика на славянски език, съобразявайки се с особеностите на езика.

Освен това, по време на нашите занимания ние работим с помощни устройства – т. нар. исократима, инструмент за поддържане на „исо“, чрез който се привиква към естественото звучене на традиционните византийски скали. Те са по-различни и звучат особено красиво. По тях се пее и днес в Гърция, затова е трудно за нас да пеем заедно с гърците. Използват се по-различни интервали от познатите ни от пианото и ние се стремим да преподадем тяхното звучене. Това е също богатство. Тези интервали са ни завещани и от нашите първи музикоучители хаджи Ангел Иванов Севлиевеца, Тодор Икономов, Никола Трендафилов, Рилската и Зографската школа, които са ни предали традицията след последната голяма реформа на източноцърковната невмена нотация в първите печатни псалтикийни издания през XIX в. Това не е някаква „гръцка“ приумица, а традиция, която е жива и до днес. От десетилетия у нас е прието да се преподава по европейския темпериран строй, т. нар. „академично пеене“. Това също е ценно и полезно. Нямам против да се пее така, това е един „европейски“ прочит, но не бива да се забравя и неглижира традиционният вид на тази музика, който е засвидетелстван и от нашите учители от Възраждането. Нека имаме и двете. За нас е важно да „запалим“ в хората интерес и любов към тази музика, към православното богослужение.

– Как точно си представяте да запалите интереса на хората? Всеки знае колко години са нужни, за да се овладее източноцърковното пеене. Днес времето лети, хората не се ли отказват, като се сблъскат с първите трудности?

 Наистина звучи отчайващо, когато кажеш на някой, че са нужни години, за да се почувства „в свои води“ с тази музика. Григорий Дараваноглу, велик майстор на Константинополската патриаршия, един от най-изтъкнатите живи носители на тази традиция в Гърция днес, ми е казвал, че в първите три години на обучението си само е слушал. Ако днес кажа на някой ентусиазиран любител на източното пеене, че първо трябва само да слуша три години, нямам никакъв шанс. Нормално е да си тръгне. Първо, никой не говори за овладяване. Овладяването е дълъг процес, нямаме илюзии, че някой ще овладее пеенето така. Но това не означава, че хората не могат да бъдат полезни с уменията си в своя храм. Днес имаме технологии и може да се работи със записи, всеки да слуша в удобно за него време и да привиква. Това правим, но има и друго. Стремим се да организираме учебното съдържание така, че хората да се почувстват полезни на клира по-скоро. Трябва да се отчитат особеностите на ситуацията в България днес, а тя не е никак добра. Не можеш да им кажеш, че първата година ще пеят само възкресника определени гласове и чак когато ги научат, ще минат нататък, а след две години ще научат първата херувимска песен. Хората искат да отидат в кварталния си храм или на село, където най-вероятно няма обучен певец, и да бъдат полезни още утре, условно казано, дори само с едно научено песнопение. Затова ние ще вървим по седмичния цикъл на гласовете и ще избираме по малко материал, ключови образци, както от вечернята, така и от утренята, но и от литургията, която е най-важна.

Целта е за около година да се натрупа определена „критична маса“ от разнороден „репертоар“ на осемте гласа, който след това да се шлифова и покрай него да се „прикачат“ други неща. С помощта на записаните упражнения в паралагия и мелос и при положение, че всеки може да свали тези записи и да ги слуша, докато седи в задръстването или пътува в автобуса, хората могат да използват времето за учене по-пълноценно. На съвсем начинаещите, разбира се, ще им е особено трудно и затова решихме да направим група специално за тях. Изучаването на невмите може да бъде и забавно. Правил съм го с деца в една частна гимназия, където за два учебни часа пропяхме „Господи воззвах“ на първи глас. Не е невъзможно да се научат невмите за няколко месеца, не е „ракетно инженерство“, но изисква определена концентрация и упорство. В един момент човек „пропява“, нищо, че не е цялата служба. Удовлетворението е голямо.

– Какви хора очаквате да посещават заниманията по източно пеене?

– От опита ни досега – на първо място това са хора, които са посещавали или посещават курсове по източно пеене на други места, следват в Богословския факултет или семинаристи, осъзнали нуждата от по-задълбочена работа или просто искат да си допълнят знанията. Очакваме и напълно начинаещи, които харесват и обичат източноцърковната музика. Има също и немалко професионални музиканти, които подхождат от своя интерес на творци и християни, искащи да се потопят в света на византийските ладове, да обогатят културата си. Не изключваме и възможността да ни посещават и опитни певци, както и духовници, които искат да усъвършенстват уменията си, да научат нещо ново или да запълнят пропуски в знанията си, трупани през годините, а защо не и ние да не научим нещо от тях? Независимо от специфичния „бекграунд“ очакваме преди всичко хора, които искат да пеят в църква, да славят Бога. Вярвам, че за всеки ще може да се намери полезен повод да посещава нашите занимания.

Съвместно участие с г-н Григорий Дараваноглу – велик майстор на Цариградската патриаршия – на фестивала „Празник на духовната музика“ в Габрово, 2016

Съвместно участие с г-н Григорий Дараваноглу – велик майстор на Цариградската патриаршия – на фестивала „Празник на духовната музика“ в Габрово, 2016

– Разкажете ни повече за организацията на работилницата по източноцърковно пеене.

 Предвиждаме да правим по едно занимание седмично с начинаещите и по едно с по-напредналите. Заниманията ще бъдат безплатни и ще се провеждат през седмицата, след края на работния ден, от 18:45 в криптата на храма „Рождество Христово“ в столичния квартал Младост 3. Темите зависят от застъпващия глас на седмицата. По изключение се разглеждат и някои по-интересни песнопения или такива, които са обвързани с конкретен наближаващ празник. Уроците се записват и публикуват в интернет. Всеки може да ги прослушва след това. Още е рано да кажем точно в кои дни ще се провеждат и от коя дата точно ще стартираме, това предстои да решим тепърва и ще го обявим. Освен учебните занимания и материали държим на клиросната практика. Това е трудна задача предвид факта, че в повечето столични храмове има многогласни хорове и неделната литургия не се пее източно. На малко места може да се практикува цялостна поне неделна възкресна служба, но имаме перманентни покани от няколко места, където по изключение са държи на източното. Както свещениците, така и енориашите се радват много на добре издържано източно пеене, но за жалост местата, където може да се практикува такова, не са много. Това е безценен опит, защото едно е да се учи в „класната“ стая, друго е живата служба, която има свое „дихание и ритъм“. Тази практика изисква и курсистите да започнат да се запознават с реда на богослужението, т. нар. „типик“, спецификите на църковните празници, да могат „подредят“ една служба.

– На завършилите курса ще бъдат ли дадени дипломи?

 Ние не даваме дипломи. Не, че точно в тази музика това е от значение, защото у нас подобни дипломи са безпредметни, а в музикалните учебни заведения не се получава образование по източноцърковно пеене. В съседна Гърция има строга йерархия и титулуване с офикии, там църковният певец, псалтът се идентифицира чрез храма и чрез клира – дали е десен или ляв, при кого е учил, всяко нещо има значение, имат традиции. Ние нямаме такава традиция, а ние все пак не пеем на гръцки и в нашето „славянско“ музициране има специфики, които за отрасналите в друга езикова среда – примерно гръцка – са непозната територия. Става дума за фонетични особености на езика, вокално-технически и чисто естетически въпроси, които не можем да решим „по гръцки“. Това са особености, които трябва да отчитаме и за които се изисква особена подготовка. В началото на XIX в. великият реформатор Хрисант пише „Голяма теория на музиката“. Освен теоретични въпроси за устройството на гласовете и византийските скали той се занимава и с важни проблеми на интерпретацията, като отбелязва, че певецът е длъжен да отчита особеностите на местната среда. Тук ние може да добавим особеностите на местния език, традиции и музикален вкус на хората, който се формира с векове. В този ред на мисли, смятам, че е неуместно църковнославянско пеене да се преподава от хора, които са родени и израснали в друг езиков и културен контекст.

– Какви усилия изисква организирането на подобна школа и имате ли нужда от помощ?

– Що се отнася до организацията, за нея ни помагат съмишленици, без които нямаше и да започна всичко това, но дефицит от помощници има винаги. Днес всеки е затрупан с работа и задачи, в това число и аз. Жертваме от свободното си време, което може да посветим на семейството си или за почивка, защото от нас се изисква постоянно да сме продуктивни на работното си място. Това създава редица трудности. Не сме се хванали с това от излишно време и „нямане какво да правим“, както може би някой би си помислил. Имаме много идеи, искаме да поканим майстори и преподаватели от Гърция, да обменим с тях опит и знания. Те са готови да дойдат напълно безвъзмездно и на добра воля заради взаимното уважение и заради тяхното собствено чувство за дълг да разпространяват традицията, но всичко това е свързано разбира се с разходи и организация, а не е по силите на сам човек или дори на двама. Ще разчитаме и на подкрепа от църквата, от митрополията, от дарители и симпатизанти. Дори не става дума толкова за пари, колкото за време и организация. Днес времето е по-скъпо от парите. Приканваме всеки, който може да даде своя принос да се включи, да дойде и да помага. Ние предлагаме инициатива. Участници може да бъдат всички – и знаещи, и незнаещи. Но преди всичко, не бих искал да забравяме, че църковното пеене не е само пеене и не е в частност само музикален проблем и музикална задача. Тук бих искал да припомня думите на забележителния св. Порфирий Кавсокаливит, Стареца Порфирий, който казва: „Пеенето освещава човека безкръвно. Без труд – изпълнен с радост, ставаш свят“.

окт. 20

Никола Антонов / Cantate Jubilate / БНР

юни 30

В студиото на Cantate Jubilate, БНР

29 юни 2016, в студиото на Cantate Jubilate, БНР – Програма “Христо Ботев” от 23.00 до 24.00 часа. Автор и водещ: Мануела Манчева в екип с Димана Тодорова, Деница Диамандиева и Бисерка Симеонова.

май 10

Репортаж за великопостния концерт с източноцърковни песнопения в храм “Св. Троица” (19 февруари 2016 г.), излъчен в предаването “Вяра и общество” на БНТ.

За смисъла на Великия пост / БНТ, "Вяра и общество"

авг. 29

Разговаряме с Никола Антонов – изпълнител в новия двоен албум “Православна музика за малки и големи”, издание на Ловчанската света митрополия (вж. тук).

Какво представлява новият двоен компактдиск с “православна музика за малки големи”, както е озаглавен. С какво се отличава той?

N. AntonovНа първо място благодаря на Бог, че ми даде възможност да участвам в това начинание. Това беше една наистина благодатна възможност. Благодаря и на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил за гласуваното доверие да изпълня литургичната част от съдържанието на проекта – това беше една нелека и отговорна задача, за която никой не се чувства достатъчно подготвен. Истинска творческа радост беше съвместната ни работа и с Олга Цветкова, която освен дълбоко църковен човек, е и прекрасен музикант, творец и артист с изключително тънко чувство за музиката. Нейните композиции и изпълнения съвместно с децата биха трогнали душата на всеки. Не отстъпват по художествено качество нейните рецитации на християнска поезия, които са поместени между песните.

Но какво представлява самият диск? Това е един пъстър букет, той обединява детска духовна музика с литургична музика в духа на “едногласната” византийска църковно-певческа традиция. Детските песни, композирани от Олга Цветкова, са по стихове на монахиня Валентина Друмева, архимандрит Серафим Алексиев и други, а изпълненията са на децата от ДВГ “Малчугани” под ръководството и с участието също на Олга Цветкова.

– Не е ли странно да се съчетават детски песни със сериозна църковна музика при това в стила на древното източно пеене?

Идеята тези външно различни традиции да се обединят в един общ продукт, който да достигне до по-широк кръг слушатели, заслужава адмирации. Това е една смела стъпка и съм сигурен, че ще се намерят и критици. Често пъти обаче ние забравяме, че вярващите хора, които се черкуват в православните храмове, са също и родители, а като родители-християни те се намират пред трудното предизвикателство да възпитават децата си на любов към Христос и църквата в съвременния свят, който става все по-скептично настроен към християнството. На пазара сигурно можем да намерим разнообразни музикални албуми с детски забавни песни и приказки, но малцина биха се осмелили да направят крачка в посока на запознаването с вярата по този начин. Кой друг, ако не именно православната ни църква би следвало да покаже как се прави това, без да се стига да някаква профанизация? И ето тук идва дейната роля на Ловчанска митрополия и лично на дядо Гавриил. Това е пример, който би трябвало да последват и в другите епархии.

От друга страна, свикнали сме да гледаме на литургичната музика като на някакво сериозно и елитарно църковно изкуство, което би представлявало интерес само за специалистите, които се занимават професионално в тази област. Дали е така – ние не знаем, но аз съм убеден, че светите отци, които са написали текстовете на литургичните песнопения, и химнографите, нашите музикоучители, които са ги облекли в мелодии, са вярвали дълбоко в мисията на това изкуство като на изкуство, което събужда и поддържа пламъка на молитвата в душата. Молитвата е вдъхновила също и авторите на духовните стихотворения и песни, поместени в първото CD, така че макар и външно тези сфери на музиката да са съвършено различни, техният извор е един.

Това, струва ми се, е и основното послание на създателите на диска – то е не само просветителско и дидактично, но би трябвало да предава и по един неведом път съкровената тайна на молитвения опит, на който ни учи църквата чрез своите празници и богослужебни текстове, облечени в мелодии.

Разкажете ни за Вашето участие в проекта.

Може да се каже, че поканата за участитето ми в проекта беше коледен подарък, тя дойде на 24 декември миналата година. Задачата ми се състоеше в това да изпълня и запиша около 40 песнопения, повечето от които кратки тропари за най-големите празници от годишния богослужебен кръг. Изпълненията трябваше да бъдат изцяло в духа на византийската църковно-певческа традиция, едногласно (мелодия и исо). Освен тропарите в съдържанието на диска трябваше да бъдат включени и някои песнопения от последованието на Св. Литургия, както и молитвата във възхвала на Св. Богородица – “Чистая Дево” на св. Нектарий Егински, по мелодията на светогорския манастир Симонопетра, която е любима на много хора и пленява с красотата си вярващи и невярващи.

– Трудно ли е да се изпълнява източноцърковна музика за подобен формат, извън храма и богослужението?

На пръв поглед задачата изглежда проста – тропарите са съвсем кратки стихчета от по минута – минута и половина, обикновено  са строго определени и не представляват някакво особено певческо предизвикателство. Но точно това е само на пръв поглед и именно то породи първата голяма трудност. Как да изпълниш 30 тропара за музикален диск и те да не доскучаят на слушателя? Оказа се, че е възможно, а и задачата на този проект е просветителска: да запознае аудиторията с основната тема на празника и характерното за него песнопение – неговия тропар. По този начин може да се подпомогне и учебният процес в богословските училища и факултети, студентите и семинаристите да заучават по-лесно тези малки образци на православната музика, носещи харектерната информация за всеки църковен празник. А защо само студентите и семинаристите? Има много хора, вярващи християни, църковни хора, които посещават редовно богослужение, взимат участие в службите и помагат в храмовете. Те нямат възможност да изучават систематично източноцърковно пеене – за тях подобни музикални дискове биха били особено полезни. В много енории извън големите градове е постижение, ако хората успеят да чуят поне тропара за празника, на който са се събрали. Тъжно е, но е така – няма певци, а и на някои места рядко стъпва свещеник. Проблемите у нас са големи.

Можете ли да ни кажете повече за Вашите изпълнения, какво е най-важно да съблюдава човек при изпълнение на църковна музика?

В православния храм музиката има една основна цел: да представи чрез подходяща мелодия всички тези вдъхновени свещени текстове на великите отци на Църквата, съставили църковните служби, и по този начин да подпомогне вярващите в молитвеното им общуване с Бога по време на богослужение. Такава е и задачата на църковния псалт, диригент, композитор. Тя с нищо не е по-различна – да бъде изразител и водач в общата църковна молитва. Всяко песнопение е молитва, в него задължително има прошение, обръщение към Бога, към Божията Майка, към празнувания светец… Пеейки, ние не преставаме да просим. Затова, най-важното в изпълнението на църковна музика е да се спази това изискване, а това е и най-трудната част, защото ние рядко умеем да се молим и първо трябва да не преставаме да просим от Бога да ни даде молитвата, после всичко останало. Защото и тя, както и всичко, което “иде отгоре”, е дар от Бога.

От тази основна задача произхождат и всички останали изисквания, включително чисто музикалните: безпогрешна вярност към текста, изразителност и разбиране от страна на певеца, акцентиране на точните места според смисъла, правилно интониране на тези и без това достатъчно сложни и красиви мелодии, деликатност и мярка при изпълнението, задължително бягане от самоизтъкване и ненужна демонстрация на певческо майсторство. Майсторството тук не е самоцел, а средство. Всяко от тези изисквания може да се разшири и конкретизира и така може да се получи един дълъг списък от изисквания, на които трябва да отговаря “църковният музикант”, ако мога така да се изразя. Това включва псалти, хористи, диригенти и композитори, изобщо всички, ангажирани с този процес в църквата. Звучи неизпълнимо и за мен успех в подобно начинание може да се постигне само с Божията помощ, без която нищо не е възможно на този свят. А така делото става заслуга на Бога, а не наша. Вярвам, че и този двоен диск е такова дело.

Източник: Двери

Tagged with:
юни 16

Формация "Трисагион"Разговор с Никола Антонов, ръководител на музикална формация “Трисагион”, след участието в Международния фестивал за православна музика “Св. Богородица – Достойно есть” в Поморие.

Какво  означава за една музикална формация участието във фестивал, като този в Поморие, например?

– Такъв голям музикален форум със силно международно участие е предизвикателство за всеки състав. Така беше и с нас, още повече, че за първи път участваме с нашата формация на събитие от такъв ранг. Предизвикателството е двойно и поради соловия, камерен характер на музиката, която представяме. Да представяш индивидуално музика в компанията на големи състави, многогласни хорове от професионалисти като участниците на фестивала в Поморие беше изпитание за нас. Радваме се, че успяхме да представим източноцърковната музика на добро ниво и в този формат, защото това е споделяне на друг опит. Важно беше да покажем преди всичко специфичния характер и особен начин на звучене на монодията в контекста на славяно-византийската вековна литургична практика. Това е музика, която буквално извира пряко от молитвения опит на православната църква, тя е дълбоко вкоренена и може да бъде показана, само ако се запази връзката с този корен. Тук не говорим изобщо за певческото предизвикателство, което е винаги огромно при изпълнение на монодийни песнопения.

Смятам, че хоровата музикална общност, ако мога да ползвам този израз, разбра точно нашето послание и прие без предубеждения това, което им поднесохме. Традиционно византийските напеви стоят малко встрани от класическото хорово изкуство, макар и да се ползват доста интензивно понякога, но обикновено това става много внимателно и премерено. Взимат се малки мотиви, хармонизират се и се развиват. Смятаме, че е погрешно това да се разглежда като застинала традиция, изостанала във вековете поради факта, че не се е развила в многогласно пеене. Самото деление многогласно/едногласно е дълбоко погрешно според мен. Тази музика се е запазила до два гласа – мелодия и исо – не поради своята изостаналост, а поради различната цел и задачи, които изпълнява, но това може би е тема за друг разговор. Именно с идеята да покажем, че няма проблем да се твори в рамките на монодийната традиция представихме и ново песнопение, една моя композиция, създадена специално за фестивала, която беше отличена от почитаемото жури в лицето на доц. Димитър Димитров, Траянополския епископ Киприан, протоиерей Кирил Попов, доц. Весела Гелева и Таня Никлева – Владева. Това беше важно признание за нас и за музиката, която изпълняваме.

На музикалния фестивал в Поморие имахте възможност да чуете формации от няколко страни – Русия, Сърбия, Гърция, България и др. Как оценявате нивото на родните изпълнители и хорове в сравнение с тези от другите страни?

– Със сигурност може да се каже много и да се даде без никакви угризения наистина много висока оценка на нашите състави. За съжаление,  тъй като бях участник, не успях да чуя всички заради това, че имахме собствена програма, която трябваше да следваме. А от тези, които чух, тук не мога да изредя всички, с което не искам да ги обидя. Но от това, което успях да чуя, мога да кажа, че повечето от нашите хорове и ансамбли показаха истинско хорово изкуство и то именно – църковно хорово изкуство с цялата натовареност, която това понятие носи, защото при интерпретирането на църковни композиции нещата стоят малко по-различно. И диригенти, и изпълнители правеха всичко с ясното съзнание, че пеят първо на Бога, а не за себе си. Особено се отличи и от всеобщата оценка на публиката, съдейки по аплодисмантите, участието на академичния смесен камерен хор “Гаудеамус” с диригент доц. Весела Гелева – една забележителна спятост, изравненост на отделните партии и прецизна мярка в динамиката, която е подходяща за православния храм, до най-малкия детайл. На мен лично истинско удоволствие ми доставиха и изпълненията на камерния хор към БАН с диригент Мария Вълчанова – Любенова, хор “Ave musica” с диригент Таня Никлева – Владева и не на последно място бих отбелязал смесения камерен хор “Петър Динев” с диригент Боряна Найденова. Но, пак подчертавам, не успях да присъствам на всички концерти. А най-хубавото е, че в тези състави преобладават млади певци и когато видиш 20-25 души на възраст между 19 и 29 години да славят Бога така, както го направиха те, това те трогва завинаги.

Източно-църковните песнопения обединяват православните независимо от тяхната национална принадлежност, но в същото време всеки си има специфични черти и начини на изпълнение. Кои чуждестранни хорове ви направиха най-силно впечатление по време на фестивала? 

Формация "Трисагион"Вие знаете моите пристрастия към източно-църковното пеене, към византийската музика, и можете веднага да се досетите, че изключително интересни ми бяха гостите от “Общинско византийско дружество”, гр. Лариса, Гърция, с ръководител Теодосис Диамантис. Но нека оставим за момент византийската музика. Три чуждестранни състава ми направиха най-силно впечатление и това бяха смесеният хор “Шуматовац” от гр. Алексинац, Сърбия, ансамбъл “Многая лета” от Украйна и смесеният хор “Nihil sine Deo” от Букурещ, Румъния. И трите състава показаха висок професионализъм и безкрайно качествено изпълнена музика, но това, с което украинците ме спечелиха, бяха именно интересните разработки, събирани от селата на Украйна, както и мелодиите, изпълнени на грузински и арамейски. Едно много искрено, земно и същевременно чисто молитвено пеене, поднесено от тези млади хора, едни уникални гласове, които те оставят без дъх…  Това беше истинска среща с един свят, който е непознат за мен и който почувствах много сроден, като намиране на нещо отдавна загубено, което си приел, че вече не съществува.

Международният музикален фестивал в Поморие се провежда вече 12 години. Какво е значението на подобни музикални фестивали за развитието на църковно-славянското пеене  у нас?

– Този конкретен фестивал е изключително важен форум за професионалните изпълнители и диригенти на църковна музика. Нямаме много такива събития през годината, особено в областта на църковната музика. Това не само е повод за среща. Аз съм убеден, че на него всеки научава нещо ново от колегите си. Самият факт, че на него участват много опитни състави, които иначе никога не остават без ангажименти, е показателен. Дава се възможност да се работи с някои от най-добрите ни хорови диригенти, да се почерпи от техния опит.

Певците имат нужда да пеят, постоянно да им се дават нови задачи, репертоарът да се разширява, да се търсят предизвикателства. Ако се тъпче на едно място, нещата задължително отиват към влошаване. Това всеки творец го знае много добре и затова виждаме всяко година толкова много изпълнители, някои идващи за пети и повече пореден път. Да, мястото, морето, лятото, плажът… всичко това са хубави неща, но те не могат да бъдат достатъчна мотивация за тези творци да положат този труд да се представят толкова добре.

Преди няколко месеца се разрази скандал с участието на хора „Св. Йоан Кукузел“  на концерта в парижката катедрала „Нотр Дам“ и тогава бе повдигнат проблемът  за хонорарите на певците. Как стои въпросът с финансирането на музикалните формации, изпълняващи църковна музика у нас?  Кой поддържа финансово изпълнителите и как това се отразява на развитието и концертните им изяви?

– Проблемът с финансирането на изпълнителите е болезнен. Обикновено той се премълчава, защото сам по себе си накърнява достойнството им на творци. Когато някой изпълнител намери дързост да постави въпроса открито, рискува всичко. По моя лична информация повечето състави разчитат на дарения и помощ от благородни хора. Църковните хорове се подпомагат от енориите си, но често се налага певците да доплащат сами. Други кандидатстват по проекти, търсят спонсори, оправят се както могат… В нашия конкретен случай въпросът с финансирането изобщо не стои. Такова просто няма. Разчитаме изцяло на организаторите на събитията. Ние сме малка формация и сме донякъде доста гъвкави като логистика и организация. Това ни дава някакво предимство пред по-големите състави, които изискват сериозен бюджет, за да бъдат поканени за участие някъде.

Формация "Трисагион"Изобщо, въпросът с финансирането среща повсеместно неразбиране, а като се добави и псевдоблагочестивото въздържане от поставянето на подобни въпроси в нашите храмове, задачата става още по-сложна. Нека си представим хипотетично… Ако настоятелството на един храм иска да направи ремонт на фасадата или нещо друго, ще потърси материал, ще потърси майстори и няма да се изненада, ако за всичко това се наложи да се плати. Да, може да се намерят фирми, които да дарят тухли или друго, но като цяло, за всички ще е ясно, че са нужни средства. Ако поискат обаче да украсят богослужението с хубаво пеене, да се говори за пари вече става неудобно. А с красивите си изпълнения певците, освен че дават радост и на тях, и на всички, помагат и за приобщаването на хората отвън към богослужението в църквата. Не съм чул някой досега да е приел православието заради красивата фасада на някой храм. Вие познавате ли такъв? Но със сигурност познавате – аз поне познавам – такива, които са станали православни, защото са били запленени от срещата си с църковната музика.

Автор: Двери

Tagged with:
ян. 28

В Cantate Jubilate по БНР, програма "Христо Ботев" - среща с изкуството на столичната формация „Трисагион“. 

В Cantate Jubilate по БНР, програма “Христо Ботев” – среща с формация „Трисагион“. По покана на водещата Мануела Манчева слушателите на националното радио се запознаха с византийската музика.

Ное. 25

Формация „Трисагион“

Формация „Трисагион“

С един от основателите на музикалната формация за източно-църковна музика “Трисагион” Никола Антонов разговаряме за първата година от творческата дейност на групата, за новите им изпълнения и бъдещи планове. 

–  Една година концертна дейност – какво успяхте и какво не успяхте да постигнете за това време?

– За тази една година имахме няколко самостоятелни концерта, както и участия във фестивали. За това време също получихме и множество покани за участия в различни празнични богослужения. Някои успяхме да уважим, други за съжаление – не, но заетостта ни не го позволи. Всичко това ни обогати както с ценен опит, така и с чудесни познанства. Соловата концертна практика не е особено популярна в България по отношение на църковната музика. Да не кажа, че никаква я няма. Това означава, че ние нямаме опит, на който да стъпим и от който да се учим. Трябва да се учим сами от пробите и грешките си. Това неизбежно ни изгражда като певци, а надявам се и като християни, защото да не забравяме, че църковната музика е преди всичко църковна и после музика. Ако за успех в светската музика се иска предимно самоувереност и егоцентризъм, то тук всичко трябва да се прави наобратно – с много смирение и молитва. Това прави задачата двойно по-трудна, да не кажа – леко невъзможна. Но нали затова сме християни, защото осъзнаваме немощта си и търсим помощта на Бога. Не успяхме да запишем диск. Знаете, че това е свързано със средства, време и усилена работа. Надявам се догодина да успеем да се организираме в тази посока и да издадем поне един двоен диск с византийска църковна музика. Иначе в интернет могат да се намерят вече доста наши записи с демо-качество или от изпълнения наживо.

– Задавали ли сте си въпроса защо в православното богослужение е отредено такова важно място на музиката и на пеенето?

– Доста съм мислил по този въпрос. Според мен, за да си отговорим, първо трябва да си отговорим какво по принцип представлява православното богослужение? А то всъщност е пътуване, пътуване с цел и посока. Посоката е Царството Божие, а целта – Христос. Какво е пътуването само по себе си? Пътуването е преди всичко движение, постоянно движение. Ето затова, според мен, за да се изрази точно този характер на богослужението, централно място в него заема пеенето. Всичко в храма се пее. Дори четивата, като Евангелието или Апостола, се произнасят на определен тон, напевно, т.е. с две думи – те също се пеят, макар и речитативно. Защо пеенето изразява най-добре това движение? Защото какво представлява то по същество? Това е една постоянна вибрация на въздуха вътре в нас, който извира от дълбините на тялото ни, преминава през дихателните пътища, като резонира навсякъде и създава тези красиви звуци, наречени човешки глас. Това е постоянен поток, спре ли движението на въздуха, спира всичко. Затова пеенето е най-сполучливият начин да се изрази този характер на православното богослужение – едно движение, което никога не спира.

– Но не на всеки е дадено да може да пее? Какво да правят тези, които не могат?

– Пеенето е дар, харизма, не всеки го има. Същото обаче може да се каже за всеки аспект на християнския живот, в това число и за поста и молитвата. Някои хора се насилват да бъдат християни, ходят на църква, опитват се да четат молитви, но нищо не минава през сърцата им. Това е защото първо не са се помолили за дара на молитвата, не са го получили. Постенето също е дар. Едни го имат и го правят с радост, други се самоизтезават, изтезават и близките около себе си, а от това стават само още по-фрустрирани. Но, нищо не се получава. Да пееш в храма е също дар. Църковният живот е организиран около нашите харизми и с тях всеки от нас по някакъв начин намира своя смисъл и място в Тялото Христово, като негов орган със своя функция. Не е работа на окото да слуша, нито на ръката да гледа. Затова, никой не бива да се чувства непълноценен, ако не може да пее. Със сигурност той има друго богатство в себе си, с което може да бъде добър християнин и да бъде полезен на другите. Даровете, които имаме, следва да приемаме със смирение и благодарност. Също и тези, които нямаме. Ние не знаем кое е най-добро за нас. Ако пък силно копнеем да пеем, нищо не е невъзможно за Бога. Знаем за такива случаи от житията, а със сигурност познаваме и такива хора в живота си.

– Предстои ви Рождественски концерт – какво сте подготвили този път?

– Няма да изненадаме никого с това, че сме подтогвили предимно песнопения, свързани с големия християнски празник. Разбира се, не само. Но първо да кажа за рождественския репертоар. Песнопенията за Рождество Христово са наситени с особено дълбок смисъл и богословие. Почти всяко разказва не само за историческите събития, но разкрива и по някоя велика тайна на християнското вероучение – за боговъплъщението, за Христос като Богочовек, за тайната на спасението. Признавам, искаше ни се да изпеем всичко, но това няма как да стане в рамките на един час. Затова подбрахме образци както за музиката, така и за смисъла на празника. В изпълнението на църковна музика има един специфичен проблем, че празниците от църковния календар всяка година се повтарят, с това се повтарят и самите песнопения. Ние сме свикнали в определени периоди да изпълняваме и слушаме определени творби. За да избегнем това еднообразие, сме стъпили на специфични образци, по-редки и древни варианти на църковните мелодии, които не се срещат в познатите псалтикийни сборници у нас. Някои песнопения ще бъдат изпълнени също и в оригинал, т.е. на славянски, но и на гръцки език, за да се уважи традицията и да се докоснем до пълнотата на нейната красота. Освен песнопения за празника сме подготвили и някои изненади, наши собствени разработки на базата на популярни мелодии от Света Гора например. Тях предлагам да оставим в тайна засега, макар че всеки може да свали нотите от download-секцията на нашия сайт, както и да ги чуе в YouTube. Концертът се казва “Витлееме, уготовися” (“Приготви се, Витлееме!”), ще се проведе на 22 декември в храм “Св. Троица” на бул. К. Величков от 18:30 ч. и ще бъде нещо като официалната им премиера.

Facebook-събитие за концерта “Витлееме, уготовися”

Facebook-страница на формация “Трисагион”

Оригинален адрес на интервюто в “Двери” – http://dveri.bg/9d3xd

Tagged with:
мар. 04

Източноцърковното пеене е не в гърлото, а в ума

By Двери БГ Интервю Коментарите са изключени за Източноцърковното пеене е не в гърлото, а в ума

trisagion1С Никола Антонов, солист във вокална формация за византийска музика "Трисагион", разговаряме за забравеното съкровище на източноцърковното пеене, за уникалната връзка между текста и музиката и за посланието, което византийските песнопения предават през вековете.

- Защо солова формация, а не хор?

В България има развита хорова традиция, макар че в момента хоровете, които изпълняват източноцърковна музика с византийски напеви, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Може да се каже, че в наши дни нямаме особен разцвет.

Решихме да се фокусираме върху соловия формат, не само защото той е по-непознат у нас, а защото носи по-различно послание. В съседните православни страни, където имат много по-развити традиции в тази музика, е практика определени изпълнители да изнасят солови концерти. Това не е проява на гордост и не противоречи на добродетелта на смирението.

Tagged with:
preload preload preload