юни 14

Бьлаготворителен концерт в Щутгарт

Българската православна църковна община (БПЦО) “Св. св. Кирил и Методий” в Щутгарт организира благотворителен концерт за набиране на средства за български храм в града. Кампанията тече под мотото “Българска църква в Щутгарт” и е открита през декември миналата година.

В сряда, 28.06.2016г. от 18:00ч, ще се проведе втори благотворителен концерт, в който ще вземат участие хоровете на местните православни общини (сръбска, гръцка, руска, румънска). Концертът е част от организираната от католическата общност в града инициатива “Седмица на източните църкви” и представлява една седмица, изпълнена с различни събития (семинари, концерти, workshop-и), с които източните църкви (българска, сръбска, гръцка, арменска, коптска) представят сами себе си, както и актуалните за тях теми и проблеми.

От българска страна в събитието с индивидуален рецитал ще вземе участие Никола Антонов. В програмата преобладават творби на български автори от пъстрата съкровищница на източноцърковната певческа традиция – Рилска и Зографска школа, Еленски напев.

Сметка за дарения:
BULGARISCHE ORTHODOXE KIRCHE STUTTGART e.V.
IBAN: DE87 6005 0101 0002 1418 02
BIC: SOLADEST600
Verwendungszweck: „Bulgarische Kirche in Stuttgart“
юни 11

XIV фестивал на православната музика “Св. Богородица – Достойно есть”

Огромна благодарност на Григорий Папаемануил (Γρηγόρης Παπαεμμανουήλ) – преподавател и Велик протопсалт на Александрийския патриарх – за възможността да работим заедно с него и с неговите хористи на XIV фестивал на православната музика “Св. Богородица – Достойно есть”, гр. Поморие и да представим творби от съкровищницата на българската църковно-певческа традиция – Рилската и Зографската школа. Благодаря за професионалното отношение и отговорността, както и топлотата и искреното възхищение, изразени от тях след срещата им със скъпоценните творби на българските автори и наши музикоучители от миналото, дали своя принос в общото ни православно музикално наследство.

Съвместно участие с исократи на византийския гръцки хор “Доместики” от гр. Драма

Тази година имах възможност да участвам няколко пъти на този фестивал:

1. Веднъж като член на ръководения от Григорий Папаемануил хор “Доместики”, с който изпълнихме за първи път творба на йеромонах Неофит Рилски (терирем на глас 4 легетос).

2. Веднъж като исократ на самия Григорий при неговия солов рецитал, на който пред гостите на фестивала беше разкрита красотата на автентичното византийско пеене в духа на Цариградската певческа школа.

3. Веднъж като индивидуален изпълнител, като с исо ми пригласяха хористи на хор “Доместики” и изпълнихме отново за първи път на подобен форум творби на йером. Неофит Рилски и архим. Калистрат Зографски.

4. Още веднъж като псалт и член на хор “Доместики” по време на празничното богослужение в 1-ва Неделя след Петдесетница – на Св. Отци и посветена на празника на иконата “Св. Богородица – Достойно есть”.

Никола Антонов

 

 

Калистрат Зографски – Достойно есть – глас 4 легетос / Никола Антонов – Поморие – 2017

Григорий Статис – Свете тихий – глас 4 агиа / Никола Антонов – Поморие – 2017

окт. 20

Никола Антонов / Cantate Jubilate / БНР

авг. 25

Григорис Дараваноглу, протопсалт и майстор на Вселенската патриаршия

Григорис Дараваноглу, протопсалт и майстор на Вселенската патриаршия

Mr. Grigoris Daravanoglou, Archon Maestor of the G.C.C. (Great Church of Christ), teacher and one of the most prominent contemporary representatives of the Byzantine chanting tradition of Constantinople, will be a guest of the Festival of the Spiritual Music, which is traditionally held in Gabrovo, Bulgaria, around the feast of St. Petka (15-16 of October, 2016).

He is expected to take part in the festival concerts and Divine Liturgy!


Григорис Дараваноглу – протопсалт и майстор на Вселенската патриаршия, преподавател и един най-изтъкнатите живи носители на изпълнителската традиция на Цариградската певческа школа – ще бъде гост на фестивала на Духовната музика, който традиционно се провежда в Габрово около празника на Св. Петка (15 – 16 октомври).

Очаква се да вземе участие във фестивалните концерти и да огласи неделното богослужение.

Следете информацията за фестивала!

Чуйте сладкогласен ирмос на глас 2, в изпълнение на Григорис Дараваноглу:


БИОГРАФИЯ

Григорий Дараваноглу е протопсалт и хормайстор в областта на източноцърковното (или византийското, както е прието да се нарича на гръцки език) пеене с международна слава и известност, с безброй публични изяви по телевизията, радиото, както и в различни концертни зали и театри в Атина и други градове на Гърция и извън нея.

gdaravanoglou1Роден е в Цариград (Истанбул). Прави първите си стъпки в Цариградската патриаршия с учители прочутия протопсалт (ръководител на дясната певница) Василий Николаидис и ламбадарий (ръководител на лявата певница) Елевтерий Георгиадис. Първата му официална енория е храмът „Свети Николай” в цариградския квартал Нихори (Неохорион, на турски Йеникьой). През 1978 г. заминава за САЩ по покана на архиепископа за Северна и Южна Америка Яков. Там преподава византийска музика на младежи, създава и ръководи първия хор, състоящ се от гръцки студенти, в университета Браун, а след това и в Харвард. Осъществява много концерти с византийска музика в различни американски православни общини, а през 1982 г. се връща в Гърция, където живее и сега.

Гостува и изпълнява песнопения в Йерусалимската патриаршия, в Канада, Великобритания, Италия, Кипър и др. Днес е протопсалт в храма „Свети Николай” в Пирея. Основател и хормайстор е на византийски хор, който носи неговото име. Ръководи и хора на дружеството на цариградските гърци.

Прави множество предавания, посветени на византийската музикална традиция за църковното радио в Гърция. Награден е от много институции за приноса му в изкуството на църковната музика. Издава голям брой плочи, касети и дискове с византийски църковни химни от Постния триод, Страстната седмица, Възкресение Христово, Цветния триод, Успение Богородично, Рождество Христово и Светата литургия. Днес преподава безплатно византийска музика на младежи в школата на музикоучителя Георги Цацаронис в Атина.

Освен църковна музика той изпълнява и традиционни гръцки народни песни и ребетико. Известно е плодотворното му сътрудничество с прочутия музикант Йорго Даларас, с когото изнасят запомнящи се спектакли. След това самият Даларас ще напише лично до него:

Един значим певец, който е отдаден на византийската музикална традиция, която ти владееш както малко други, е богоизбран и уникален във всеки вид на автентичното музикално изразяване. Последователността, любовта и уважението, което показа към народните песни, допринесоха решително за успеха на представленията”.

ntarabanoglou4Цариградският патриарх Вартоломей дава следната оценка за Григорий Дараваноглу:

Той е отлично обучен в областта на византийската църковна музика, занимава се от дете с византийска музика, изучава непрекъснато музиката и непрекъснато се усъвършенства. Той е от малкото йеропсалти на Константинопол и е един от най-добре образованите”.

А един от най-големите учители в областта на византийското църковно пеене на XX в. – прочутият протопсалт Харилаос Талядорос – казва за него:

Той е отличен интерпретатор на автентичния патриаршески стил с уникална техника и умение, но също така и с най-сладкия глас”.

Tagged with:
май 10

Репортаж за великопостния концерт с източноцърковни песнопения в храм “Св. Троица” (19 февруари 2016 г.), излъчен в предаването “Вяра и общество” на БНТ.

За смисъла на Великия пост / БНТ, "Вяра и общество"

февр. 22

Великопостен концерт

Великопостен концерт

“Вечер на покаянието, молитвата и поста” – така може да се определи концертът с Великопостни песнопения, който се състоя в столичната църква “Св. Троица” днес. Концертът бе музикална подготовка за предстоящия 40-дневен път, от покайния канон на св. Андрей Критски до Голгота. Песнопенията изпълни църковният певец Никола Антонов. В програмата бяха включени произведения на св. Йоан Кукузел, отец Неофит Рилски, Жеко Павлов, Ангел Иванов (Севлиевеца) и други.

В храма се събраха няколко десетки християни, които, притаени в духовната тишина на църквата, се пренесоха във Великия пост, чуха призива от молитвата: “Душе моя, душе моя… Стани! Защо спиш? Краят наближава!” – думи, които сами по себе си са страшни и стряскащи.

Предвеликопостният концерт бе част от активната дейност на формация “Трисагион” за възраждане на интереса към източноцърковната музика в нейния автентичен вид и литургичен контекст като живо богословие в химни.

Очаквайте скоро и интервю с Никола Антонов, в което той ще сподели повече за църковната музика и нейното възраждане у нас.

Събитието проследи Ангел Карадаков
Снимка: Иван Иванов

Православен блог – Добротолюбие

Tagged with:
ян. 29

Вечер на великопостните песнопения

Вечер на великопостните песнопения

19 февруари, 2016 г., петък, от 18:30, храм “Св. Троица” (бул. К. Величков и ул. Цар Симеон, София).

Музикална подготовка за предстоящия 40-дневен път – от покайния канон на св. Андрей Критски до Голгота.

Рецитал – византийски напеви, подбор и интепретация: Н. Антонов.

В програмата – произведения на св. Йоан Кукузел, отец Неофит Рилски, Жеко Павлов, Ангел Иванов (Севлиевеца) и други възрожденци. 

Ще бъдат представени източноцърковни песнопения от периода на Светата четиридесетница (Великия пост).

Заповядайте!

Tagged with:
Дек. 09

Храм "Св. Успение Богородично", Габрово

Храм “Св. Успение Богородично”, Габрово

По покана на Архиерейското наместничество на Габровска духовна околия ще имаме възможност да се включим в съпреживяването на рождественската радост чрез:

1. Рождественски концерт, който ще започне след богослужението на 26 декември сутринта, в храм “Успение на Пресвета Богородица”, Габрово. В концерта ще вземат участие и хорове от града. Началото на музикалното събитие – 11:30 ч.

2. Празнична св. Литургия по случай деня на св. първомъченик и архидякон Стефан в храм “Св. Марина”, с. Гергини, Габровско. Богослужението започва в 9 ч.

Ще представим древни, редки и малко познати византийски мелодии, посветени на празника Рождество Христово.

Солист: Никола Антонов

Заповядайте да посрещнем заедно раждането на Младенеца!

Tagged with:
юни 16

Формация "Трисагион"Разговор с Никола Антонов, ръководител на музикална формация “Трисагион”, след участието в Международния фестивал за православна музика “Св. Богородица – Достойно есть” в Поморие.

Какво  означава за една музикална формация участието във фестивал, като този в Поморие, например?

– Такъв голям музикален форум със силно международно участие е предизвикателство за всеки състав. Така беше и с нас, още повече, че за първи път участваме с нашата формация на събитие от такъв ранг. Предизвикателството е двойно и поради соловия, камерен характер на музиката, която представяме. Да представяш индивидуално музика в компанията на големи състави, многогласни хорове от професионалисти като участниците на фестивала в Поморие беше изпитание за нас. Радваме се, че успяхме да представим източноцърковната музика на добро ниво и в този формат, защото това е споделяне на друг опит. Важно беше да покажем преди всичко специфичния характер и особен начин на звучене на монодията в контекста на славяно-византийската вековна литургична практика. Това е музика, която буквално извира пряко от молитвения опит на православната църква, тя е дълбоко вкоренена и може да бъде показана, само ако се запази връзката с този корен. Тук не говорим изобщо за певческото предизвикателство, което е винаги огромно при изпълнение на монодийни песнопения.

Смятам, че хоровата музикална общност, ако мога да ползвам този израз, разбра точно нашето послание и прие без предубеждения това, което им поднесохме. Традиционно византийските напеви стоят малко встрани от класическото хорово изкуство, макар и да се ползват доста интензивно понякога, но обикновено това става много внимателно и премерено. Взимат се малки мотиви, хармонизират се и се развиват. Смятаме, че е погрешно това да се разглежда като застинала традиция, изостанала във вековете поради факта, че не се е развила в многогласно пеене. Самото деление многогласно/едногласно е дълбоко погрешно според мен. Тази музика се е запазила до два гласа – мелодия и исо – не поради своята изостаналост, а поради различната цел и задачи, които изпълнява, но това може би е тема за друг разговор. Именно с идеята да покажем, че няма проблем да се твори в рамките на монодийната традиция представихме и ново песнопение, една моя композиция, създадена специално за фестивала, която беше отличена от почитаемото жури в лицето на доц. Димитър Димитров, Траянополския епископ Киприан, протоиерей Кирил Попов, доц. Весела Гелева и Таня Никлева – Владева. Това беше важно признание за нас и за музиката, която изпълняваме.

На музикалния фестивал в Поморие имахте възможност да чуете формации от няколко страни – Русия, Сърбия, Гърция, България и др. Как оценявате нивото на родните изпълнители и хорове в сравнение с тези от другите страни?

– Със сигурност може да се каже много и да се даде без никакви угризения наистина много висока оценка на нашите състави. За съжаление,  тъй като бях участник, не успях да чуя всички заради това, че имахме собствена програма, която трябваше да следваме. А от тези, които чух, тук не мога да изредя всички, с което не искам да ги обидя. Но от това, което успях да чуя, мога да кажа, че повечето от нашите хорове и ансамбли показаха истинско хорово изкуство и то именно – църковно хорово изкуство с цялата натовареност, която това понятие носи, защото при интерпретирането на църковни композиции нещата стоят малко по-различно. И диригенти, и изпълнители правеха всичко с ясното съзнание, че пеят първо на Бога, а не за себе си. Особено се отличи и от всеобщата оценка на публиката, съдейки по аплодисмантите, участието на академичния смесен камерен хор “Гаудеамус” с диригент доц. Весела Гелева – една забележителна спятост, изравненост на отделните партии и прецизна мярка в динамиката, която е подходяща за православния храм, до най-малкия детайл. На мен лично истинско удоволствие ми доставиха и изпълненията на камерния хор към БАН с диригент Мария Вълчанова – Любенова, хор “Ave musica” с диригент Таня Никлева – Владева и не на последно място бих отбелязал смесения камерен хор “Петър Динев” с диригент Боряна Найденова. Но, пак подчертавам, не успях да присъствам на всички концерти. А най-хубавото е, че в тези състави преобладават млади певци и когато видиш 20-25 души на възраст между 19 и 29 години да славят Бога така, както го направиха те, това те трогва завинаги.

Източно-църковните песнопения обединяват православните независимо от тяхната национална принадлежност, но в същото време всеки си има специфични черти и начини на изпълнение. Кои чуждестранни хорове ви направиха най-силно впечатление по време на фестивала? 

Формация "Трисагион"Вие знаете моите пристрастия към източно-църковното пеене, към византийската музика, и можете веднага да се досетите, че изключително интересни ми бяха гостите от “Общинско византийско дружество”, гр. Лариса, Гърция, с ръководител Теодосис Диамантис. Но нека оставим за момент византийската музика. Три чуждестранни състава ми направиха най-силно впечатление и това бяха смесеният хор “Шуматовац” от гр. Алексинац, Сърбия, ансамбъл “Многая лета” от Украйна и смесеният хор “Nihil sine Deo” от Букурещ, Румъния. И трите състава показаха висок професионализъм и безкрайно качествено изпълнена музика, но това, с което украинците ме спечелиха, бяха именно интересните разработки, събирани от селата на Украйна, както и мелодиите, изпълнени на грузински и арамейски. Едно много искрено, земно и същевременно чисто молитвено пеене, поднесено от тези млади хора, едни уникални гласове, които те оставят без дъх…  Това беше истинска среща с един свят, който е непознат за мен и който почувствах много сроден, като намиране на нещо отдавна загубено, което си приел, че вече не съществува.

Международният музикален фестивал в Поморие се провежда вече 12 години. Какво е значението на подобни музикални фестивали за развитието на църковно-славянското пеене  у нас?

– Този конкретен фестивал е изключително важен форум за професионалните изпълнители и диригенти на църковна музика. Нямаме много такива събития през годината, особено в областта на църковната музика. Това не само е повод за среща. Аз съм убеден, че на него всеки научава нещо ново от колегите си. Самият факт, че на него участват много опитни състави, които иначе никога не остават без ангажименти, е показателен. Дава се възможност да се работи с някои от най-добрите ни хорови диригенти, да се почерпи от техния опит.

Певците имат нужда да пеят, постоянно да им се дават нови задачи, репертоарът да се разширява, да се търсят предизвикателства. Ако се тъпче на едно място, нещата задължително отиват към влошаване. Това всеки творец го знае много добре и затова виждаме всяко година толкова много изпълнители, някои идващи за пети и повече пореден път. Да, мястото, морето, лятото, плажът… всичко това са хубави неща, но те не могат да бъдат достатъчна мотивация за тези творци да положат този труд да се представят толкова добре.

Преди няколко месеца се разрази скандал с участието на хора „Св. Йоан Кукузел“  на концерта в парижката катедрала „Нотр Дам“ и тогава бе повдигнат проблемът  за хонорарите на певците. Как стои въпросът с финансирането на музикалните формации, изпълняващи църковна музика у нас?  Кой поддържа финансово изпълнителите и как това се отразява на развитието и концертните им изяви?

– Проблемът с финансирането на изпълнителите е болезнен. Обикновено той се премълчава, защото сам по себе си накърнява достойнството им на творци. Когато някой изпълнител намери дързост да постави въпроса открито, рискува всичко. По моя лична информация повечето състави разчитат на дарения и помощ от благородни хора. Църковните хорове се подпомагат от енориите си, но често се налага певците да доплащат сами. Други кандидатстват по проекти, търсят спонсори, оправят се както могат… В нашия конкретен случай въпросът с финансирането изобщо не стои. Такова просто няма. Разчитаме изцяло на организаторите на събитията. Ние сме малка формация и сме донякъде доста гъвкави като логистика и организация. Това ни дава някакво предимство пред по-големите състави, които изискват сериозен бюджет, за да бъдат поканени за участие някъде.

Формация "Трисагион"Изобщо, въпросът с финансирането среща повсеместно неразбиране, а като се добави и псевдоблагочестивото въздържане от поставянето на подобни въпроси в нашите храмове, задачата става още по-сложна. Нека си представим хипотетично… Ако настоятелството на един храм иска да направи ремонт на фасадата или нещо друго, ще потърси материал, ще потърси майстори и няма да се изненада, ако за всичко това се наложи да се плати. Да, може да се намерят фирми, които да дарят тухли или друго, но като цяло, за всички ще е ясно, че са нужни средства. Ако поискат обаче да украсят богослужението с хубаво пеене, да се говори за пари вече става неудобно. А с красивите си изпълнения певците, освен че дават радост и на тях, и на всички, помагат и за приобщаването на хората отвън към богослужението в църквата. Не съм чул някой досега да е приел православието заради красивата фасада на някой храм. Вие познавате ли такъв? Но със сигурност познавате – аз поне познавам – такива, които са станали православни, защото са били запленени от срещата си с църковната музика.

Автор: Двери

Tagged with:
юни 16

Формация "Трисагион" / Фестивал – Поморие 2015

Tagged with:
preload preload preload