Nikola Antonov – Byzantine Chant

Международният фестивал „Празник на духовната музика” стана на 13 години. Посветен е на Духовния празник на Габрово 14 октомври  – Денят на Света Петка Българска. Това е едно от най-успешните дългогодишни общински културни събития.

Тази година фестивалът ще се проведе в две концертни вечери – „Православни песнопения” в храм „Света Троица” на 10 октомври от 18:30 ч. и „Тебе поем, Господи!” в Художествената галерия „Христо Цокев” на 11 октомври от 18:30 ч., съобщиха от Община Габрово. Входът е свободен.

Организаторите – Министерство на културата, Община Габрово, Габровско архиерейско наместничество и НЧ „Габрово 2002” – и тази година подбраха нови участници, които се готвят в продължение на цяла година за престижния музикален форум. Спазена е традицията да бъдат поканени хорови състави от побратимените градове като Хора на студентите от Белоруската академия по музика. Съобразено е и това хоровете да бъдат в различни формации – смесени, женски, мъжки, както и с византийско звучене.

В първата вечер под наслов „Православни песнопения” ще се представят пет участника:

• Габровският камерен църковен състав на храм „Успение Богородично”, представил България и Габрово и завоювал трето място на Световния хоров фестивал в Могильов през тази година.
• Мъжкият хор „Стефка Благоева” от Пловдив, който е основан през 2008 година по инициатива на бившите възпитаници на хора на пловдивските момчета. Колективът бързо се включва в обществения живот на Пловдив, става неизменна част от проекти на Пловдивската опера, участва  в редица национални и международни конкурси. Емблематично е представянето на хора в големия концерт „100 български гласа пеят за Борис Христов”. Диригент на хора е младият Цветан Цветков.
• Църковният хор при катедрален храм „Свети Великомъченик Димитър” от Стара Загора, който е със 185-годишна история. Днес хорът е под диригентството на Стефка Минкова,  преподавател в НУМСИ „Христина Морфова”.
• С византийско звучене е изпълнението на румънеца Петре Моисе, който е завършил Букурещкото училище за византийска музика.
• Хоров състав от студенти на Могильовската музикална академия от побратимения град Могильов (Беларус). Повече за могильовския хор може да прочетете тук.

Във втората концертна вечер „Тебе поем, Господи” зрителите отново ще се насладят на прекрасните тревненски икони, които Художествената галерия  ще експонира и на изпълнението на пет състава.

Концерта ще открие смесеният хор на читалище „Априлов Плаузов”, който сега участва в раздела със сакрална музика от цял свят. В репертоара му са включени произведения от Шуберт, Хайдн, Гуно, Сен Санс и др. Хорът е носител на престижни отличия от национални, а в последните години и на международни хорови конкурси.

С разнообразни репертоари ще се представят съставите от Румъния и Могильов (Беларус), а Пловдивският мъжки хоров състав, в съпровод на Габровския камерен оркестър, ще представи „Кратка меса за тригласен мъжки хор” от Лоренцо Пероси.

Източник: Daily Габрово

Храм. св. Пантелеймон, Момин Проход

Православният храм Свети Пантелеймон в град Момин проход чества 15 години от освещаването си. На 27 юли, понеделник православната църква отбелязва паметта на Свети безсребреник и целител Пантелеймон, почитан като застъпник за изцелението на болни и немощни.

В едноимения храм в град Момин проход, по случай храмовия празник и 15 години от неговото освещаване, ще бъде отслужена Празнична утреня и Съборна Света литургия.

Начало на богослужението 8 ч.

Формация за източноцърковна музика “Трисагион” бе отличена с диплом “Лауреат I степен” на XII международен хоров фестивал “Маестро Медникаров”, който се проведе в Албена от 26 до 29 юни.

“Трисагион” е “солистична” формация, изпълняваща изключително и само литургични песнопения от византийската църковно-певческа традиция (т. нар. “монодии”). Възприемаме това отличие като признание не толкова за личните ни качества като изпълнители, колкото за музиката, която представяме, твърди ръководителят на състава Никола Антонов. Сами разбирате, че това е една специфична музика, която по своя генезис не е “проектирана” да звучи от концертния подиум. Обикновено се възприема като “твърда храна”, трудно смилаема за публиката, която не е привикнала с нейното звучене. Постарахме се да подберем красиви образци, които да покажат богатството на този традиция, доколкото това позволяват 20-те минути. Значението на отличието придобива още по-голяма стойност, като се вземе предвид фактът, че журито се състоеше от ръководителите на всички състави, участници на фестивала – все професионални музиканти, диригенти и композитори. Радваме се, че нашият начин на изпълнение докосна слуха и сърцата им и намери място на един форум, на който обикновено се представят хорове и оркестри с по-разнообразен, светски и забавен репертоар, заключава ръководителят на формацията Никола Антонов.

На фестивала певците от “Трисагион” изпълниха сладкогласен ирмос от Валасий Свещеник (XVII в.) и две съвременни композиции в духа на византийското пеене от Н. Антонов – “Достойно есть” и “Отца и Сына” на глас 7.

Източник: Двери

Разговор с Никола Антонов, ръководител на музикална формация “Трисагион”, след участието в Международния фестивал за православна музика “Св. Богородица – Достойно есть” в Поморие.

– Какво  означава за една музикална формация участието във фестивал, като този в Поморие, например?

– Такъв голям музикален форум със силно международно участие е предизвикателство за всеки състав. Така беше и с нас, още повече, че за първи път участваме с нашата формация на събитие от такъв ранг. Предизвикателството е двойно и поради соловия, камерен характер на музиката, която представяме. Да представяш индивидуално музика в компанията на големи състави, многогласни хорове от професионалисти като участниците на фестивала в Поморие беше изпитание за нас. Радваме се, че успяхме да представим източноцърковната музика на добро ниво и в този формат, защото това е споделяне на друг опит. Важно беше да покажем преди всичко специфичния характер и особен начин на звучене на монодията в контекста на славяно-византийската вековна литургична практика. Това е музика, която буквално извира пряко от молитвения опит на православната църква, тя е дълбоко вкоренена и може да бъде показана, само ако се запази връзката с този корен. Тук не говорим изобщо за певческото предизвикателство, което е винаги огромно при изпълнение на монодийни песнопения.

Смятам, че хоровата музикална общност, ако мога да ползвам този израз, разбра точно нашето послание и прие без предубеждения това, което им поднесохме. Традиционно византийските напеви стоят малко встрани от класическото хорово изкуство, макар и да се ползват доста интензивно понякога, но обикновено това става много внимателно и премерено. Взимат се малки мотиви, хармонизират се и се развиват. Смятаме, че е погрешно това да се разглежда като застинала традиция, изостанала във вековете поради факта, че не се е развила в многогласно пеене. Самото деление многогласно/едногласно е дълбоко погрешно според мен. Тази музика се е запазила до два гласа – мелодия и исо – не поради своята изостаналост, а поради различната цел и задачи, които изпълнява, но това може би е тема за друг разговор. Именно с идеята да покажем, че няма проблем да се твори в рамките на монодийната традиция представихме и ново песнопение, една моя композиция, създадена специално за фестивала, която беше отличена от почитаемото жури в лицето на доц. Димитър Димитров, Траянополския епископ Киприан, протоиерей Кирил Попов, доц. Весела Гелева и Таня Никлева – Владева. Това беше важно признание за нас и за музиката, която изпълняваме.

– На музикалния фестивал в Поморие имахте възможност да чуете формации от няколко страни – Русия, Сърбия, Гърция, България и др. Как оценявате нивото на родните изпълнители и хорове в сравнение с тези от другите страни?

– Със сигурност може да се каже много и да се даде без никакви угризения наистина много висока оценка на нашите състави. За съжаление,  тъй като бях участник, не успях да чуя всички заради това, че имахме собствена програма, която трябваше да следваме. А от тези, които чух, тук не мога да изредя всички, с което не искам да ги обидя. Но от това, което успях да чуя, мога да кажа, че повечето от нашите хорове и ансамбли показаха истинско хорово изкуство и то именно – църковно хорово изкуство с цялата натовареност, която това понятие носи, защото при интерпретирането на църковни композиции нещата стоят малко по-различно. И диригенти, и изпълнители правеха всичко с ясното съзнание, че пеят първо на Бога, а не за себе си. Особено се отличи и от всеобщата оценка на публиката, съдейки по аплодисмантите, участието на академичния смесен камерен хор “Гаудеамус” с диригент доц. Весела Гелева – една забележителна спятост, изравненост на отделните партии и прецизна мярка в динамиката, която е подходяща за православния храм, до най-малкия детайл. На мен лично истинско удоволствие ми доставиха и изпълненията на камерния хор към БАН с диригент Мария Вълчанова – Любенова, хор “Ave musica” с диригент Таня Никлева – Владева и не на последно място бих отбелязал смесения камерен хор “Петър Динев” с диригент Боряна Найденова. Но, пак подчертавам, не успях да присъствам на всички концерти. А най-хубавото е, че в тези състави преобладават млади певци и когато видиш 20-25 души на възраст между 19 и 29 години да славят Бога така, както го направиха те, това те трогва завинаги.

– Източно-църковните песнопения обединяват православните независимо от тяхната национална принадлежност, но в същото време всеки си има специфични черти и начини на изпълнение. Кои чуждестранни хорове ви направиха най-силно впечатление по време на фестивала? 

– Вие знаете моите пристрастия към източно-църковното пеене, към византийската музика, и можете веднага да се досетите, че изключително интересни ми бяха гостите от “Общинско византийско дружество”, гр. Лариса, Гърция, с ръководител Теодосис Диамантис. Но нека оставим за момент византийската музика. Три чуждестранни състава ми направиха най-силно впечатление и това бяха смесеният хор “Шуматовац” от гр. Алексинац, Сърбия, ансамбъл “Многая лета” от Украйна и смесеният хор “Nihil sine Deo” от Букурещ, Румъния. И трите състава показаха висок професионализъм и безкрайно качествено изпълнена музика, но това, с което украинците ме спечелиха, бяха именно интересните разработки, събирани от селата на Украйна, както и мелодиите, изпълнени на грузински и арамейски. Едно много искрено, земно и същевременно чисто молитвено пеене, поднесено от тези млади хора, едни уникални гласове, които те оставят без дъх…  Това беше истинска среща с един свят, който е непознат за мен и който почувствах много сроден, като намиране на нещо отдавна загубено, което си приел, че вече не съществува.

– Международният музикален фестивал в Поморие се провежда вече 12 години. Какво е значението на подобни музикални фестивали за развитието на църковно-славянското пеене  у нас?

– Този конкретен фестивал е изключително важен форум за професионалните изпълнители и диригенти на църковна музика. Нямаме много такива събития през годината, особено в областта на църковната музика. Това не само е повод за среща. Аз съм убеден, че на него всеки научава нещо ново от колегите си. Самият факт, че на него участват много опитни състави, които иначе никога не остават без ангажименти, е показателен. Дава се възможност да се работи с някои от най-добрите ни хорови диригенти, да се почерпи от техния опит.

Певците имат нужда да пеят, постоянно да им се дават нови задачи, репертоарът да се разширява, да се търсят предизвикателства. Ако се тъпче на едно място, нещата задължително отиват към влошаване. Това всеки творец го знае много добре и затова виждаме всяко година толкова много изпълнители, някои идващи за пети и повече пореден път. Да, мястото, морето, лятото, плажът… всичко това са хубави неща, но те не могат да бъдат достатъчна мотивация за тези творци да положат този труд да се представят толкова добре.

– Преди няколко месеца се разрази скандал с участието на хора „Св. Йоан Кукузел“  на концерта в парижката катедрала „Нотр Дам“ и тогава бе повдигнат проблемът  за хонорарите на певците. Как стои въпросът с финансирането на музикалните формации, изпълняващи църковна музика у нас?  Кой поддържа финансово изпълнителите и как това се отразява на развитието и концертните им изяви?

– Проблемът с финансирането на изпълнителите е болезнен. Обикновено той се премълчава, защото сам по себе си накърнява достойнството им на творци. Когато някой изпълнител намери дързост да постави въпроса открито, рискува всичко. По моя лична информация повечето състави разчитат на дарения и помощ от благородни хора. Църковните хорове се подпомагат от енориите си, но често се налага певците да доплащат сами. Други кандидатстват по проекти, търсят спонсори, оправят се както могат… В нашия конкретен случай въпросът с финансирането изобщо не стои. Такова просто няма. Разчитаме изцяло на организаторите на събитията. Ние сме малка формация и сме донякъде доста гъвкави като логистика и организация. Това ни дава някакво предимство пред по-големите състави, които изискват сериозен бюджет, за да бъдат поканени за участие някъде.

Изобщо, въпросът с финансирането среща повсеместно неразбиране, а като се добави и псевдоблагочестивото въздържане от поставянето на подобни въпроси в нашите храмове, задачата става още по-сложна. Нека си представим хипотетично… Ако настоятелството на един храм иска да направи ремонт на фасадата или нещо друго, ще потърси материал, ще потърси майстори и няма да се изненада, ако за всичко това се наложи да се плати. Да, може да се намерят фирми, които да дарят тухли или друго, но като цяло, за всички ще е ясно, че са нужни средства. Ако поискат обаче да украсят богослужението с хубаво пеене, да се говори за пари вече става неудобно. А с красивите си изпълнения певците, освен че дават радост и на тях, и на всички, помагат и за приобщаването на хората отвън към богослужението в църквата. Не съм чул някой досега да е приел православието заради красивата фасада на някой храм. Вие познавате ли такъв? Но със сигурност познавате – аз поне познавам – такива, които са станали православни, защото са били запленени от срещата си с църковната музика.

Автор: Двери

15-тото издание на празниците на хоровата музика “Янко Мустаков” ще се проведе в гр. Свищов от 19 до 21 юни. Участие ще вземат осем хора – два от Свищов и шест гостуващи от Русе, София и Перник.

В програмата са предвидени два вечерни концерта.

В събота, 20 юни, от 11.00 часа ще се проведе матине с детски хорове, в което участие ще вземе и възобновеният Детски хор “Дъга” от Свищов. В съботния ден на сцената ще се изявят три гостуващи хора.

В неделния ден, 21 юни, от 11.00 часа ще се проведе концерт с църковна музика в храм „Св. Троица”, където по покана на Архиерейско наместничество – гр. Свищов ще вземе участие и формация за източноцърковна музика „Трисагион”. Певците от “Трисагион” ще изпълнят и песнопенията на неделната Св. Литургия в храм “Св. Троица”, която ще започне в 9.00 часа.

6 май 2015 -- с тържествено богослужение, отслужено от ставрофорен иконом Георги Георгиев, отбеляза храмовия си празник обновената след основен ремонт църква „Св. вмчк Георги Победоносец” в гр. Костенец.

Песнопенията изпълни Формация за източно-църковна музика „Трисагион”.

Храм “Св. вмчк. Георги” – гр. Костенец

С тържествено богослужение на 6 май ще отбележи храмовия си празник обновената след основен ремонт църква „Св. вмчк Георги Победоносец” в гр. Костенец. Песнопенията по време на празничната служба ще изпълни Формация за източно-църковна музика „Трисагион”. Певците ще вземат участие в богослужението по покана на предстоятеля, ставрофорен ик. Георги Георгиев, който ще отслужи утренята и светата литургия. Богослужението ще започне в 8 ч.

Храмът „Св. вмчк Георги Победоносец” в Костенец беше изцяло ремонтиран, а богослужението при обновлението на 18 декември 2014 г. оглави Браницкият епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, в съслужение със ставроф. ик. Ангел Ангелов, протосингел на Софийска епархия, архиерейския наместник на Ихтиманска духовна околия ик. Йосиф Серев, както и протоиерей Антон Апостолов и свещеници от съседните населени места (сред тях и ставроф. ик. Пламен Димитров от гр. Долна баня, епархийски съветник).

И тогава песнопенията по време на богослужението се изпълняваха от формация „Трисагион”.

Заради грижите по храма отец Георги беше отличен с офикия ставрофорен иконом. 

Източник: Двери