май 18

Глас 2-ри е наречен лидийски[1]. По своята природа 2-ри глас се родее с естествения диатоничен род на византийскийте гласове. От тях той се отличава само с един намален интервал (ДИ – КЕ), заради което гамата на 2-ри глас е наречена мека хроматична[2].

Основният тон на 2-ри глас е тонът ВУ. От естествените диатонични гласове го отличава минимален тон между ДИ и КЕ[3]. Поради това, че 2-ри глас е “почти диатоничен”, неговата звучност е особена. В характера на гласа се съдържа едновременно сладост и тъга (за разлика от 6-ти, който пък най-добре изразява чувството за скръб) [4].

Устойчивите (доминантни) тонове на 2-ри глас са ВУ, ДИ и ЗО.

Практически, гамата на 2-ри глас започва от ВУ и свършва със ЗО. Извън този диапазон 2-ри глас приема диатонична или твърда хроматична характеристика (6-ти глас), за което обикновено има изрично поставена фтора (повреда). Гамата на 2-ри глас е построена на повтарящи се групи от два тона – минимален и голям[5]. За разлика от другите гласове структурата на гамата на 2-ри глас е изградена на трихорден принцип[6].

1. Глас 2 – стихирарически напев

Стихирарическият напев на 2-ри глас се изгражда от основен тон ДИ.

Несвършени каденци срещаме на ДИ и ВУ, а свършени – на ДИ.

Исонът преобладаващо е ДИ, където колената завършват на този тон, или ВУ – където завършват на ВУ. В останалите случаи е ДИ. Тонът ПА се изпълнява диатонично, когато е преходен (транзитен, т.е. мелодията само преминава, без да се задържа през него и без да го подчертава).

Характерно за този напев е да се срещат и колена, които завършват на долно НИ. Тогава задължително имаме повреда за 6-ти глас или диатонична повреда (обикновено се поставя върху ГА, което придобива значението на ДИ). Песнопения, които се изпълняват в този напев: Самогласни стихири, Господи воззвах, Всякое дыхание (Обширен възкресник).

Апихима за 2-ри глас с основен тон ДИ[7]:

Апихима на 2-ри глас

 

Диатонична и мека хроматична гама

Молитвами апостолов – глас 2 / по Манасий Поптодоров

 

2. Разлики и съвпадения между меката и твърдата хроматична гама – двойните катавасии за Богоявление (Йордановден)

Катавасиите за празника Богоявление са добър учебен материал, защото са двойни и комбинират гамите на 6-ти и 2-ри глас:

  • първите са написани от св. Козма Маюмски (†776) на 2-ри глас, но се пеят по гамата на 6-ти (особеност на ирмологическия напев на 2-ри глас!);
  • вторите са написани в шестостъпен ямб от св. Йоан Дамаскин на 6-ти глас и се пеят по гамата на 2-ри (също особеност на ирмологическия напев на 6-ти глас!);

В начина на изпяване на двата вида катавасии има особености, които рядко се отчитат в нашите храмове и масово не се познават.

2.1 Музикална структура на първата катавасия

Първата катавасия е по гамата на 6-ти глас и е с основен тон ПА.

Устойчивите тонове са стандартните за 6-ти глас – ПА, ДИ, КЕ.

Отклонителните знаци (повреди) са също стандартните – за ПА и за ДИ.

Прилага се т. нар. твърда хроматична скала.

Когато мелодията минава във втория тетрахорд и достига горно НИ, се поставя диатонична повреда върху ДИ[8].

Нефиналните каденци са на ДИ, ПА, а финалните – на ПА.

2.2 Музикална структура на втората катавасия

Втората катавасия е по гамата на 2-ри глас и е с основен тон ВУ.

Отклонителният знак се поставя върху ВУ или ДИ. Във 2-ри глас той е един за тези тонове.

Устойчивите тонове са ВУ, ДИ и ЗО.

Прилага се т. нар. мека хроматична скала.

Нефиналните каденци са на ДИ, ЗО и ВУ, а финалните – на ВУ.

2.3 Парахордиране

При изпяване на двойните катавасии в редуването между първата и втората се прилага т. нар. парахордиране. Разбирането на начина на парахордиране играе ключова роля към разгадаването на сходствата и разликите между меката и твърдата хроматична гама.

Съпоставка на гамите на 2-ри и 6-ти глас

  1. Първата катавасия се изпява по гамата на 6-ти глас и завършва на основния тон ПА.
  2. Веднага след това този тон се взима за ВУ на 2-ри глас и се строят интервалите на меката хроматична скала. Неслучайно, обикновено мелодията на втората катавасия започва от КЕ, а не по стандартния начин за 2-ри глас – от ДИ или ВУ. Това улеснява изпълнението, защото практически интервалът ВУ – КЕ в гамата на 2-ри глас прави кварта и съотвества на интервала ПА – ДИ в 6-ти глас.
  3. Практически, основните тонове на двете катавасии не се сменят. Сменя се само тяхното именоване и оттам – структурата на интервалите според гамата на съответния глас (както е показано на схемата). При антифонно изпълнение това особено помага, защото така десният певец подава тона на левия, завършвайки на неговия основен тон, и обратното.

Използвани източници

Μισαηλίδου, Μ. (1902). Νέον Θεωρητικόν. Αθήνα.

Иванов, А. (1859). Псалтикиен воскресник.

Пасхалидис, З. (2004). Церковная византийская музыка. Краткая теория и практика. Москва.

Попмихајлов, Н. (2007). Водич за појце кроз савремену неумску нотацију. Београд.

Хрисант. (1821). Въведение в теорията и практиката на църковната музика. Париж.

Хрисант. (н.д.). Голяма теория на музиката.


[1] От областта Лидия, намираща се на средиземноморския бряг на Мала Азия.

[2] За разлика от твърдата хроматична, където имаме повече намалени интервали с ифез и диез и която се прилага в 6-ти глас.

[3] Особената трудност при неговото изпълнение идва от това, че интервалът не е намален до полутон, а КЕ се пее малко по-високо от полутон, но и малко по-ниско от цял тон. Този интервал се намира естествено, когато държим исон ВУ, защото отстои на кварта от исона.

[4] С подобни качества го характеризира самият Хрисант (Хрисант, Голяма теория на музиката). Съществува изцяло диатонична разновидност на 2-ри глас, наречена още 2-ри естествен, диатоничен или легетос. В тази разновидност на 2-ри глас е написана втората част на осмогласното Богородице Дево от Петър Берекет, също така и полиелеят Слово благо от йеромонах Неофит Рилски.

[5] Терминът е διφωνία, т.е. терцов интервал (Μισαηλίδου, 1902). Хрисант различава три вида тонове: голям, намален и минимален (Хрисант, Голяма теория на музиката). Съществуват различни системи за представяне на тези величини с числови стойности. Утвърдената е 12-10-8 (като 12 съотвества на цял тон при добре темперирано пиано). При практическо изпяване тези съотношения варират в малки амплитуди заради естествената склонност на човешкия слух да се подчинява на тежненията между устойчивите и неустойчивите тонове според посоката на развитие на мелодията (някой път КЕ може да зазвучи по-светло и близо до ЗО, друг път – до ДИ). Според византийската музикална теория това са все тонове и заради това изградената от тях скала се нарича диатонична (т.е. “потонова”). Това я отличава от хроматичната и енхармоничната (т.е. хармоничната или темперираната), където имаме и полутонове.

[6] Букв. триструнен (Хрисант, Въведение в теорията и практиката на църковната музика, 1821)

[7] По Никола Попмихайлов (Попмихајлов, 2007)

[8] Изобщо, правилото гласи, че ако в 6-ти глас мелодията не превишава горно НИ, вторият тетрахорд се пее диатонично!

 

май 14

В съвременните псалтикии исонът се отбелязва с букви над знаците

Исонът или исо[1] заема особено място в изпълнението на източноцърковната музика и играе ключова роля при правилната й интерпретация. Още от древност институтът на исократите[2] се е оформил като специфична част от църковния хор. Самата практика на държане на исон се е утвърдила под термина исократима[3]. Исонът е тема, която обаче рядко заема подобаващо място в теоретичните трудове по византийска музика. Имаме редица свидетелства, които споменават за съществуването му в богослужението на древната Църква, но обикновено се свеждат до съвсем кратки бележки без подробни разяснения. Може да се каже, че и до днес това явление в църковната музика остава повече предмет на предание. В съвременните гръцки псалтикии[4] се е превърнало в стандарт освен мелодията да бъде отбелзяван и исонът с букви над невмените знаци[5]. Тази практика обаче е нова, в класическите певчески сборници, от които са черпели и нашите български музикоучители, исонът не е бил записван и не се е разглеждал като проблем в теоретичните им трудове.

Какво представлява исонът?

Практиката на исона представлява начин на пригласяне към мелодията чрез изпяване на равен тон, който се държи постоянно и се променя рядко по неписани правила. Най-често държаният тон е основният тон на гласа. В този смисъл, не е съвсем коректно източно-църковната музика да се нарича едногласна, доколкото и в някои древни свидетелства и теоретични трудове се говори открито за διφωνία, т.е. двуглас.

Какви са задачите на исона?

Погрешно някои смятат, че исонът е нещо като опит за недоразвита хармонизация и поставят този тип музика на по-ниско еволюционно ниво спрямо многогласната (полифонична), т. нар. “западна” музика. Сред функциите на исона могат да бъдат набелязани следните основни задачи:

  1. Помага на псалтите да се ориентират в музикалното пространство на гласа, посочвайки тоналния център на песнопението. Всеки църковен глас има своя идея или характеристика, за разбирането на която спомага немалко и исонът.
  2. При продължителните пападически песнопения исонът помага на псалта да не “изгуби” основния тон на гласа.
  3. При случаите на модулация (повреда) исонът се променя така, че да съответства на основния тон на гласа, в който се е променила мелодията. Например, ако песнопението е на 8-ми глас и исонът е НИ, при повреда на 6-ти глас, исонът веднага трябва да се смени на ПА, за да се запази характеристиката на гласа. Това помага на псалтите да се ориентират при преминаване от един глас в друг.
  4. Подобрява благозвучността на песнопенията и при правилно изпълнение спомага за по-доброто възприемане не само на мелодията, но и на текста, а не на последно място и на естетическото възприятие на църковната музика.
  5. Предвид сложната диастематика[6] на автентичните византийски скали исонът е важен помощен инструмент на псалта с цел да се ориентира по-добре в точното възпроизвеждане на интервалите между тоновете. Ключова роля играе исонът при изпълнението на песнопения на 2-ри и 7-ми диатоничен[7] глас. Опитният псалт “чува” исона в ума си, докато пее, дори да няма до себе си реални исократи.

Как се “държи исон”?

Принципите на исократимата се основават на идеята за устойчивите и неустойчивите тонове в църковните скали. Добрият исократ трябва да познава структурата на всеки глас[8], да следи внимателно мелодията и да се съобразява със стила на интерпретация на псалта. В този смисъл, поддържането на исона е много повече от просто “бучене” на някакъв равен тон, както си го представят мнозина. Всеки глас и дори всеки напев на гласа[9] има свои особености. Да не забравяме, че една от задачите на исона е да подобри музикалното изразяване на съответния църковен глас.

Следва да кажем няколко думи общо за самия начин на озвучаване на исона с цел постигането на по-добър стил при държането на исон в църковните песнопения:

  1. При кратките напеви като ирмологически и тропарически исонът може да следва текста и дъховете на мелодията. Когато не следва текста на мелодията, звукът на исона не трябва да носи характерен вокал. Това се постига най-често чрез озвучаване със слабо “а” през “о” при полуоотворена уста. Исократът не трябва да си отваря широко устата, нито да я държи затворена. Устата е полуотворена, като стремежът е звукът да е мек и без характеристика на вокал. Следва да се избягва характерен носов звук[10].
  2. Звукът на исона не трябва да е остър и не трябва да се чува прекалено силно. Исократът трябва да слуша внимателно псалта и динамиката на мелодията, за да съобразява силата на исона, която е винаги една идея по-слаба от силата на звука на основната мелодия. Това е особено важно, когато исократите са повече.
  3. Исократът трябва да “стъпва” точно на тоновете, да не ги застъпва, сякаш пее глисандо и да не променя рязко динамиката (силата на звука).
  4. При пространните пападически песнопения исократът не диша с мелодията (освен ако не е сам). Целта е да се получи непрекъсваем звук за разлика от мелодията, която прекъсва при колената и дъховете на певеца. Исонът “диша” с мелодията само на местата, където се сменя държаният тон и това съвпада с дъх на мелодията (например на края на колената или на местата, отбелязани с кръстче).

Какви принципи да следваме, когато държим исон?

Преди всичко трябва да имаме предвид, че правилата за исократима не са написани и систематизирани. Една от причините за това ефактът, че исонът не се подчинява на строги и задължителни принципи, а е оставен на свободата на певците и тяхното разбиране за тази музика. Дори написаният исон в съвременните псалтикии е по-скоро пожелателен, отколкото задължителен. До голяма степен това е въпрос на предание и стил, който допада на певците и на богомолците. Исонът може да бъде по-раздвижен (т.е. да се сменя по-често) или по-консервативен (т.е. да се движи предимно по основния тон на гамата и по-рядко да се сменя). Балансът между раздвиженост и статичност е деликатен въпрос, защото ако направим исона прекалено раздвижен, ще излезем от характеристиката на източноцърковната музика и ще започнем да наподобяваме някаква форма на хармонизация, каквато не подхожда на тази традиция.

Не бива да забравяме, че основното въздействие идва от красотата и движението на мелодията, чрез които изпъква и смисълът на текста. Мелодията е достатъчно богата и раздвижена, тя носи основната енергия на музиката и на самия текст, така че не се налага да бъде „разкрасявана“ допълнително с паралелна съзвучност под формата на някакво подобие на акорди. Исонът е съпровод, а не опит тази красота да се изтълкува и „доразкаже“ „вертикално“ чрез следване на някаква форма на „квази-хармонизация“, наподобяваща полифоничната музика[11]. При една такава богата на орнаментика и раздвиженост сама по себе си мелодия прекалено раздвижен исон би довел до разсейване и обременяване слуха на богомолците, нежели да им помага в общата молитва, каквато е основната задача на музиката в богослужението.

Исократът следва да следи хода на песнопението, гледайки “напред”, за да има ориентир от хода на мелодията. Устойчивите тонове се разпознават и по окончанията на колената, но трябва да се знаят предварително (т.е. исократът трябва да има отлична теоретична подготовка). В добре разписаните псалтикии ключовете в края на колената маркират устойчивите тонове на едно песнопение и могат да се вземат за добра отправна точка, по която исократите да разполагат движението на исона.

Исонът се движи предимно около основния тон на гласа, неговия тонален център. Промяната на исона в едно песнопение може да се налага по редица причини, но тя рядко е задължителна, освен ако нямаме модулация (повреда, фтора) – преминаване в друг глас. Всеки глас от осмогласието и дори всеки отделен напев има особености, общи правила и изключения при воденето на исократима. Правилното разположение на исона изисква отлично познаване особеностите на съответния глас и напев: основни тонове, устойчиви (доминиращи) и неустойчиви тонове, род, структура на гамата и интервали и тежнения между тоновете.

[1] От гр. ἴσος, равен.

[2] От гр. ἰσοκράτης, човек, който държи исон.

[3] От гр. ἰσοκράτημα, букв. държане на исон.

[4] Църковно-певчески сборници.

[5] Първото отбелязване на исона е засвидетелствано през 1847 г. Преди 1950 г. записването на исона е рядкост.

[6] От гр. дума διάστημα, интервал (в случая става дума за системата от интервали между тоновете).

[7] В тези гласове от мястото на исона зависи абсолютната стойност на интервалите между някои тонове. Така например, на 7-ми диатоничен глас, ако исонът е ЗО, тонът ГА се пее повишен (в квинта спрямо исона), но ако исонът е ПА – ГА се пее на естествената си височина (на малка терца спрямо исона).

[8] Основен тон, устойчиви тонове, система (тетрахордна, пентахордна, октохордна и др.), тонов род (диатоничен, хроматичен, хармоничен).

[9] Ирмологически, стихирарически, пападически.

[10] Съществува погрешна представа, която се критикува и в гръцките пособия, че за източното пеене е характерна някаква особена „постановка на гласа“, изискваща характерен носов звук. Носът е важна част от резонаторите на човешкия глас, но в никакъв случай не трябва да се използва преднамерено и пряко. Това е вокално-технически въпрос, който би следвало да се разгледа самостоятелно (Захариас, 2004).

[11] Например, при източноцърковното пеене секундите не представляват проблем и не е нужно да се стремим да ги избягваме всячески чрез използване на терцово съзвучие. Можем да направим това някъде закратко, когато имаме задържане трайността на тона и ако искаме да акцентираме на даден момент или сричка, за да подсилим смисъла на текста, но не и всеки път, когато попадаме на секунден интервал (а такива случаи има доста често в тази музика).

Tagged with:
май 09

РаботилницаЕкспериментална работилница по източноцърковно пеене

Тематичен план м. май 2017

  1. 13 май 2017. Глас 4. Преговор и затвърждаване, нов материал. Легетос и агиа, тропарически напев (по гамата на 2-ри – мека хроматична гама).
  2. 20 май 2017. Подготовка за службата на 21 май, Св. Константин и Елена. Участие на богослужение в храм „Св. Мина“, кв. Модерно предградие, гр. София.
  3. 27 май 2017. Глас 6. Преговор и затвърждаване, нов материал.

Ако желаете да участвате в заниманията, открийте ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/easternchanting/

мар. 27

РаботилницаЕкспериментална работилница по източноцърковно пеене

Тематичен план м. април 2017

  1. 1 април 2017. Глас 8. Всякое дыхание, възкресни хвалитни стихири. Подготовка за неделната служба в храм “Рождество Христово”, кв. Младост.
  2. 8 април (Лазарова събота). Глас 1. Преговор. Пасхален канон. Воскресения день, Христос воскресе.
  3. 15 април (Велика събота). Няма да има занимание!
  4. 22 април (Томина неделя). Глас 1. Всякое дыхание, възкресни хвалитни стихири. Догматик.
  5. 29 април (Неделя на жените мироносици). Няма да има занимание!

Ако желаете да участвате в заниманията, открийте ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/easternchanting/

февр. 28

РаботилницаЕкспериментална работилница по източноцърковно пеене

Тематичен план м. март 2017

  1. 4 март 2017. Глас 4. Теоретично въведение в напевите: стихирарически, ирмологически (легетос), пападически (агиа). Образци от Обширния възкресникСвете тихий (Статис).
  2. 11 март 2017. Глас 5. Преговор. Подготовка за богослужението на 12 март.
  3. 12 март 2017. Практика. Храм „Св. Рождество Христово“. Утреня и Св. Литургия. Глас 5.
  4. 18 март 2017. Глас 6. Преговор. Подобни. Въведение в прилагането на църковнославянски текст.
  5. 25 март 2017. Глас 7. Преговор. Подобни. Песнопения от периода на Страстната седмица.

Ако желаете да участвате в заниманията, открийте ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/easternchanting/

ян. 24

РаботилницаЕкспериментална работилница по източноцърковно пеене

Тематичен план м. февруари 2017

  1. 4 февруари 2017. Няма да има занимание.
  2. 11 февруари 2017. Въведение в глас 8. Песнопения от Великопостния цикъл („Покаяния отверзи“, „Возбранной воеводе“).
  3. 18 февруари 2017. Глас 2. Възкресни тропари, „Всякое дыхание“, Хвалитни стихири. Великопостни песнопения: „Душе моя„, „С нами Бог„.
  4. 25 февруари 2017. Глас 3. Възкресни тропари, „Всякое дыхание“, Хвалитни стихири. Великопостни песнопения: „На реках Вавилонских„.

Ако желаете да участвате в заниманията, открийте ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/easternchanting/

Tagged with:
Дек. 22

РаботилницаЕкспериментална работилница по източноцърковно пеене

Тематичен план м. януари 2017

  1. 7 януари 2017. Богоявление – двойни катавасии (глас 6 и 2). Теоретични въпроси и упражнения.
  2. 14 януари 2017. Глас 5. Възкресни тропари, „Всякое дыхание“, Догматик, 5-та Евангелска стихира.
  3. 21 януари 2017. Глас 6. Преговор и затвърждаване на материала, упражнения. Възкресни тропари (6-ти по гамата на 2-ри).
  4. 28 януари 2017. Глас 7. Преговор и затвърждаване на материала, упражнения.

Ако желаете да участвате в заниманията, открийте ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/easternchanting/

Tagged with:
Ное. 18

РаботилницаЕкспериментална работилница по източноцърковно пеене

Тематичен план м. ноември – декември 2016

  1. 26 ноември 2016. Хроматичен тонов род в източноцърковната музика. Твърда хроматична гама. Глас 6. “Всякое дыхание” и 6-та Евангелска стихира.
  2. 3 декември 2016. Глас 7 (βαρύς). Енхармоничен и диатоничен тонов род на 7-ми глас. Възкресни тропари, “Всякое дыхание”. Какво означава понятието “протоварис”. Полиелей “Слово благо” (Псалтикийна утреня).
  3. 10 декември 2016. Глас 8. Стихирарически и тропарически вид. Възкресни тропари, “Всякое дыхание” и хвалитни стихири, 8-ма Евангелска стихира.
  4. 17 декември 2016. Глас 1. Възкресни тропари, “Всякое дыхание”, хвалитни стихири. Катавасии на Рождество Христово.

Ако желаете да участвате в заниманията, открийте ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/easternchanting/

preload preload preload