ное. 12

На 11 декември (петък) от 18:30 ч.

Византийска църковна музика

Център за гръцки език и култура "АРИСТЕА"с Никола Антонов

Ще станете свидетели на малък концерт с византийска музика и преглед с демонстрация. Ще си говорим за невми, история, нотно писмо, преводи на славянски.

Никола Антонов е възпитаник на Софийската духовна семинария. Следва богословие и класическа филология в СУ “Св.Климент Охридски”. Вече повече от 20 години е хорист и солист в различни състави за църковна музика, основател на солова формация за източно-църковна музика “Трисагион”. Той е лауерат на международни награди за църковна и хорова музика, често канен в Гърция и на Света Гора. От около година Никола изучава новогръцки език в АРИСТЕА и за нас е чест, че е ибрал нашата школа!

Идеята на лекцията е да направим разходка в литургичната музика на Византия през вековете, да се запознаем отблизо с “осмогласната” теория на св. Йоан Дамаскин, невменото писмо, реформата на св. Йоан Кукузел и мястото на българската традиция като част от славяно-византийския културен ареал, да чуем и някои образци от по-ново време. “Всеки етап ще бъде илюстриран с изпълнение-демонстрация, а въпроси и дискусия са добре дошли!” казва Никола.

Можете да чуете някои изпълнения в youtube канала на Никола Антонов.

Източник: Център за гръцки език и култура АРИСТЕА

Tagged with:
ное. 12

Григорис Дараваноглу, майстор-протопсалт на Вселенската патриаршия

Поздравления за усилията да овладеете византийската музика както трябва

/Григорис Дараваноглу/

Понякога неочаквани признания за труда ти като това имат по-висока цена от всички официални или неофициални звания, титли, дипломи и сертификати, заслужени и незаслужени похвали!

Тази оценка на именития гръцки майстор Григорис Дараваноглу не е само лична заслуга. Тя идва точно в момента, когато нашата формация за източноцърковна музика “Трисагион” навърши 2 години. Едно дело, което се престрашихме да започнем благодарение на вярата на приятелите ни в това, което можем, и благодарение на твърдата увереност, че делото ни има смисъл в прослава на Бога.

Γρηγόρης Νταραβάνογλου в портала www.ieropsaltis.com.

Tagged with:
окт. 16

Частно училище "Увекинд"

Частно училище “Увекинд”

Благодарение поканата на International School Uwekind, 18 будни и прекрасни деца от 7-ми клас имаха възможност да се запознаят с чудния свят на източно-църковната музика.

Разходката започна от зората на християнската църква, премина през Византия и стигна до днешно време. Пяхме, слушахме, запознахме се със старобългарския напев, разгледахме примери от творчеството на големия реформатор и сладкогласен песнотворец с български произход св. Йоан Кукузел. Обещахме си да не забравяме каква е неговата роля за развитието не само на църковната музика, но и за обогатяването на цялата европейска музикална съкровищница. Оказа се, че не е толкова трудно да се пее по невми и че те разкриват един красив и нов свят, който не е умрял и забравен.

Срещата с толкова млади и любознателни човешки същества е мотивираща и вдъхновяваща. Тази среща окончателно ни убеди, че има смисъл да пазим културата си, да я съхраняваме и познаваме в нейния възможно най-чист и автентичен вид. Ако сега няма кой да й се радва и цени, то след време това ще се промени, – когато нашите деца пораснат.

окт. 13

XIII Фестивал „Празник на духовната музика“, Габрово, 2015 г.

By Никола Коментарите са изключени за XIII Фестивал „Празник на духовната музика“, Габрово, 2015 г.
  • 11224656_1203108469703196_8114233261941451586_o
    12068528_1203108779703165_8718891235769476734_o
    12068930_912251448811103_4382795503741621065_o
Continue reading “XIII Фестивал „Празник на духовната музика“, Габрово, 2015 г.” »
окт. 06

„Празник на духовната музика” 2015. Снимка: Община Габрово

Международният фестивал „Празник на духовната музика” стана на 13 години. Посветен е на Духовния празник на Габрово 14 октомври  – Денят на Света Петка Българска. Това е едно от най-успешните дългогодишни общински културни събития.

Тази година фестивалът ще се проведе в две концертни вечери – „Православни песнопения” в храм „Света Троица” на 10 октомври от 18:30 ч. и „Тебе поем, Господи!” в Художествената галерия „Христо Цокев” на 11 октомври от 18:30 ч., съобщиха от Община Габрово. Входът е свободен.

Организаторите – Министерство на културата, Община Габрово, Габровско архиерейско наместничество и НЧ „Габрово 2002” – и тази година подбраха нови участници, които се готвят в продължение на цяла година за престижния музикален форум. Спазена е традицията да бъдат поканени хорови състави от побратимените градове като Хора на студентите от Белоруската академия по музика. Съобразено е и това хоровете да бъдат в различни формации – смесени, женски, мъжки, както и с византийско звучене.

В първата вечер под наслов „Православни песнопения” ще се представят пет участника:

  • Габровският камерен църковен състав на храм „Успение Богородично”, представил България и Габрово и завоювал трето място на Световния хоров фестивал в Могильов през тази година.
  • Мъжкият хор „Стефка Благоева” от Пловдив, който е основан през 2008 година по инициатива на бившите възпитаници на хора на пловдивските момчета. Колективът бързо се включва в обществения живот на Пловдив, става неизменна част от проекти на Пловдивската опера, участва  в редица национални и международни конкурси. Емблематично е представянето на хора в големия концерт „100 български гласа пеят за Борис Христов”. Диригент на хора е младият Цветан Цветков.
  • Църковният хор при катедрален храм „Свети Великомъченик Димитър” от Стара Загора, който е със 185-годишна история. Днес хорът е под диригентството на Стефка Минкова,  преподавател в НУМСИ „Христина Морфова”.
  • С византийско звучене е изпълнението на румънеца Петре Моисе, който е завършил Букурещкото училище за византийска музика.
  • Хоров състав от студенти на Могильовската музикална академия от побратимения град Могильов (Беларус). Повече за могильовския хор може да прочетете тук.

Във втората концертна вечер „Тебе поем, Господи” зрителите отново ще се насладят на прекрасните тревненски икони, които Художествената галерия  ще експонира и на изпълнението на пет състава.

Концерта ще открие смесеният хор на читалище „Априлов Плаузов”, който сега участва в раздела със сакрална музика от цял свят. В репертоара му са включени произведения от Шуберт, Хайдн, Гуно, Сен Санс и др. Хорът е носител на престижни отличия от национални, а в последните години и на международни хорови конкурси.

С разнообразни репертоари ще се представят съставите от Румъния и Могильов (Беларус), а Пловдивският мъжки хоров състав, в съпровод на Габровския камерен оркестър, ще представи „Кратка меса за тригласен мъжки хор” от Лоренцо Пероси.

Източник: Daily Габрово

Tagged with:
авг. 29

Разговаряме с Никола Антонов – изпълнител в новия двоен албум “Православна музика за малки и големи”, издание на Ловчанската света митрополия (вж. тук).

Какво представлява новият двоен компактдиск с “православна музика за малки големи”, както е озаглавен. С какво се отличава той?

N. AntonovНа първо място благодаря на Бог, че ми даде възможност да участвам в това начинание. Това беше една наистина благодатна възможност. Благодаря и на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил за гласуваното доверие да изпълня литургичната част от съдържанието на проекта – това беше една нелека и отговорна задача, за която никой не се чувства достатъчно подготвен. Истинска творческа радост беше съвместната ни работа и с Олга Цветкова, която освен дълбоко църковен човек, е и прекрасен музикант, творец и артист с изключително тънко чувство за музиката. Нейните композиции и изпълнения съвместно с децата биха трогнали душата на всеки. Не отстъпват по художествено качество нейните рецитации на християнска поезия, които са поместени между песните.

Но какво представлява самият диск? Това е един пъстър букет, той обединява детска духовна музика с литургична музика в духа на “едногласната” византийска църковно-певческа традиция. Детските песни, композирани от Олга Цветкова, са по стихове на монахиня Валентина Друмева, архимандрит Серафим Алексиев и други, а изпълненията са на децата от ДВГ “Малчугани” под ръководството и с участието също на Олга Цветкова.

– Не е ли странно да се съчетават детски песни със сериозна църковна музика при това в стила на древното източно пеене?

Идеята тези външно различни традиции да се обединят в един общ продукт, който да достигне до по-широк кръг слушатели, заслужава адмирации. Това е една смела стъпка и съм сигурен, че ще се намерят и критици. Често пъти обаче ние забравяме, че вярващите хора, които се черкуват в православните храмове, са също и родители, а като родители-християни те се намират пред трудното предизвикателство да възпитават децата си на любов към Христос и църквата в съвременния свят, който става все по-скептично настроен към християнството. На пазара сигурно можем да намерим разнообразни музикални албуми с детски забавни песни и приказки, но малцина биха се осмелили да направят крачка в посока на запознаването с вярата по този начин. Кой друг, ако не именно православната ни църква би следвало да покаже как се прави това, без да се стига да някаква профанизация? И ето тук идва дейната роля на Ловчанска митрополия и лично на дядо Гавриил. Това е пример, който би трябвало да последват и в другите епархии.

От друга страна, свикнали сме да гледаме на литургичната музика като на някакво сериозно и елитарно църковно изкуство, което би представлявало интерес само за специалистите, които се занимават професионално в тази област. Дали е така – ние не знаем, но аз съм убеден, че светите отци, които са написали текстовете на литургичните песнопения, и химнографите, нашите музикоучители, които са ги облекли в мелодии, са вярвали дълбоко в мисията на това изкуство като на изкуство, което събужда и поддържа пламъка на молитвата в душата. Молитвата е вдъхновила също и авторите на духовните стихотворения и песни, поместени в първото CD, така че макар и външно тези сфери на музиката да са съвършено различни, техният извор е един.

Това, струва ми се, е и основното послание на създателите на диска – то е не само просветителско и дидактично, но би трябвало да предава и по един неведом път съкровената тайна на молитвения опит, на който ни учи църквата чрез своите празници и богослужебни текстове, облечени в мелодии.

Разкажете ни за Вашето участие в проекта.

Може да се каже, че поканата за участитето ми в проекта беше коледен подарък, тя дойде на 24 декември миналата година. Задачата ми се състоеше в това да изпълня и запиша около 40 песнопения, повечето от които кратки тропари за най-големите празници от годишния богослужебен кръг. Изпълненията трябваше да бъдат изцяло в духа на византийската църковно-певческа традиция, едногласно (мелодия и исо). Освен тропарите в съдържанието на диска трябваше да бъдат включени и някои песнопения от последованието на Св. Литургия, както и молитвата във възхвала на Св. Богородица – “Чистая Дево” на св. Нектарий Егински, по мелодията на светогорския манастир Симонопетра, която е любима на много хора и пленява с красотата си вярващи и невярващи.

– Трудно ли е да се изпълнява източноцърковна музика за подобен формат, извън храма и богослужението?

На пръв поглед задачата изглежда проста – тропарите са съвсем кратки стихчета от по минута – минута и половина, обикновено  са строго определени и не представляват някакво особено певческо предизвикателство. Но точно това е само на пръв поглед и именно то породи първата голяма трудност. Как да изпълниш 30 тропара за музикален диск и те да не доскучаят на слушателя? Оказа се, че е възможно, а и задачата на този проект е просветителска: да запознае аудиторията с основната тема на празника и характерното за него песнопение – неговия тропар. По този начин може да се подпомогне и учебният процес в богословските училища и факултети, студентите и семинаристите да заучават по-лесно тези малки образци на православната музика, носещи харектерната информация за всеки църковен празник. А защо само студентите и семинаристите? Има много хора, вярващи християни, църковни хора, които посещават редовно богослужение, взимат участие в службите и помагат в храмовете. Те нямат възможност да изучават систематично източноцърковно пеене – за тях подобни музикални дискове биха били особено полезни. В много енории извън големите градове е постижение, ако хората успеят да чуят поне тропара за празника, на който са се събрали. Тъжно е, но е така – няма певци, а и на някои места рядко стъпва свещеник. Проблемите у нас са големи.

Можете ли да ни кажете повече за Вашите изпълнения, какво е най-важно да съблюдава човек при изпълнение на църковна музика?

В православния храм музиката има една основна цел: да представи чрез подходяща мелодия всички тези вдъхновени свещени текстове на великите отци на Църквата, съставили църковните служби, и по този начин да подпомогне вярващите в молитвеното им общуване с Бога по време на богослужение. Такава е и задачата на църковния псалт, диригент, композитор. Тя с нищо не е по-различна – да бъде изразител и водач в общата църковна молитва. Всяко песнопение е молитва, в него задължително има прошение, обръщение към Бога, към Божията Майка, към празнувания светец… Пеейки, ние не преставаме да просим. Затова, най-важното в изпълнението на църковна музика е да се спази това изискване, а това е и най-трудната част, защото ние рядко умеем да се молим и първо трябва да не преставаме да просим от Бога да ни даде молитвата, после всичко останало. Защото и тя, както и всичко, което “иде отгоре”, е дар от Бога.

От тази основна задача произхождат и всички останали изисквания, включително чисто музикалните: безпогрешна вярност към текста, изразителност и разбиране от страна на певеца, акцентиране на точните места според смисъла, правилно интониране на тези и без това достатъчно сложни и красиви мелодии, деликатност и мярка при изпълнението, задължително бягане от самоизтъкване и ненужна демонстрация на певческо майсторство. Майсторството тук не е самоцел, а средство. Всяко от тези изисквания може да се разшири и конкретизира и така може да се получи един дълъг списък от изисквания, на които трябва да отговаря “църковният музикант”, ако мога така да се изразя. Това включва псалти, хористи, диригенти и композитори, изобщо всички, ангажирани с този процес в църквата. Звучи неизпълнимо и за мен успех в подобно начинание може да се постигне само с Божията помощ, без която нищо не е възможно на този свят. А така делото става заслуга на Бога, а не наша. Вярвам, че и този двоен диск е такова дело.

Източник: Двери

Tagged with:
авг. 29

vladika smallНа музикалния пазар у нас се появи нов двоен CD албум, озаглавен “Православна музика за малки и големи”, издание на Ловчанска св. митрополия.

Първият диск на албума съдържа детски песни с православна тематика в изпълнение на ръководителя на проекта Олга Цветкова и детска вокална група “Малчугани” към Музикален център “Art Libitum” с художествен ръководител Йордан Владев. Музиката е композирана по стихове на архим. Серафим (Алексиев), мон. Валентина (Друмева) и Росица Николова и е дело на Олга Цветкова, музикален педагог, артист-изпълнител на част от детските песни, както и на художествените текстове към тях, богослов и концертиращ музикант, носител на награди от национални и международни конкурси. Аранжиментите са направени от Иво Минков и Йордан Владев. Духовната поезия в албума принадлежи на доц. архим. Серафим (Алексиев, 1912-1993 г.), Росица Николова и Магдалина Ковачева.

Nikola smallВторият диск съдържа 35 празнични тропари и кондаци от неподвижния и подвижния годишен богослужебен кръг, както и песнопенията: “Чистая Дево”, гл. 5; “Отче наш”, гл. 5; “Достойно ест”, гл. 1; “Тебе поем”, гл. 5; “Иже херувими”, гл. 1; “Богородице Дево, радуйся”, гл. 5. Изпълнението е на известния църковен псалт Никола Антонов – дългогодишен певец и солист към едни от най-престижните църковни хорове в България. От 2013 г. Н. Антонов е ръководител и солист на формацията за източноцърковна музика “Трисагион”, която за краткото време от своето създаване придоби голяма популярност и продължава да печели любовта на православната аудитория не само в България, но и в чужбина. Формация ,,Трисагион” е лауреат и на международни конкурси и фестивали за църковна и хорова музика.

В диска е включена и малка красиво илюстрирана книжка с текстовете на детските песни и допълнителна информация.

Албумът “Православна музика за малки и големи” се препоръчва от доц. д-р Магдалена Легкоступ, специалист в областта на методиката на религиозното обучение, като музикално пособие по предмета Религия – Православие. Той може да бъде полезен както в общообразователното училище, така и в културно-просветните православни енорийски центрове и неделни училища, в духовните семинарии и богословските факултети.

Музикалният албум “Православна музика за малки и големи” се разпространява на цена 10 лв. и скоро ще бъде наличен в големите църковни книжарници в София. Може да бъде поръчан и от Ловчанска света митрополия на адрес:

redaktori@predanie.bg

или на тел.: 0888 286 937

Източник: Ловчанска митрополия

Tagged with:
авг. 07

Св. Атанасий Велики

Св. Атанасий Велики

Още от самото начало църквата вярва, че Бог е един – Отец, Син (Слово) и Дух. Вярата в Бога-Троица има на първо място дълбоки библейски корени (срв. Бит. 18: 1-3; Пс. 32: 6; Пс. 2: 7, Пс. 109: 3 – по 70-те, Пс. 142: 10, Ис. 48: 16; 2Кор. 13: 13, Ефес. 4: 6). През първите три века учението за триединния Бог е в основата на християнската вяра, без да претърпява някакви изменения и допълнения, но и без да се изяснява детайлно. С появата на арианската ерес, която атакува пряко корените на учението за Бога, защитниците на православието са били принудени да артикулират и екстериоризират тази велика тайна на богословието, като намерят подходящите термини и формулировки.

През IV в. отците на църквата правят огромен творчески синтез, като взимат на въоръжение и методите на философията и диалектиката, с които си служат свободно и умело. Една от най-ярките личности от тази важна както за богословието, така и за византийската държавнност епоха е св. Атанасий, архиепископ Александрийски, пастирската активност на когото се простира от времето непосредствено след I Вселенски събор (325 г.) до 373 г. – почти 50 години! За този период св. Атанасий се затвърждава като забележителен богослов, плодовит автор с ясна и точна мисъл, изковал основните термини на троичното богословие.

Заемайки се да четем словата срещу арианите, преди всичко трябва да си отговорим защо го правим. Целта ни е да си дадем ясна сметка защо е толкова важно да познаваме корените на нашата вяра, включително и учението за троичния Бог. Това учение не е от значение само за академичните среди, не е предмет на книжни занимания. Познаването на учението за Троицата ни помага до голяма степен да осъзнаем какво означава да си християнин, т.е. в Кого вярваш, Кому се молиш, на Кого си призован да се уподобяваш, Чия икона трябва да станеш – това са отговори на фундаментални въпроси, които ни дават основанията за нашата вяра и надежда, посочват ни субекта на нашата любов, дават ни ясна посока, в която трябва да се развива духовният ни опит. Без техните отговори ние живеем в духовна безтегловност, всичко ни е еднакво, не разбираме защо е било толкова важно да се отстояват важни точки от християнското вероучение, промяната на които става причина за много сериозни сътресения в историята на църквата като разрива между Изтока и Запада.

Защо избрахме IV слово срещу арианите? Точно това слово е особено с това, че оставайки изцяло в полемическия догматико-изяснителен контекст на борбата срещу арианството, акцентира повече на положителния аспект – на съдържанието на самата православна вяра, отколкото на прякото атакуване и отричане на ариевото учение. С това си качество словото става особено ценно за нас, защото ни казва не толкова в какво не трябва да вярваме, колкото в какво именно се състои основата на нашата вяра.

Великата похвала за свещениците, Атанасий и Кирил, непобедимите закрилници, да възхвалим свещенолепно. Защото те със силата на Пресветия Дух разсякоха пълчищата на ересите и издигнаха знамето на Православието по цялата вселена, като благочестиво изчисляват Троичната тайна според свойствата на лицата и без да ги сливат пак ги съчетават в едно заради тъждеството на същността им; и като богословстват по херувимски , те се молят за нашите души.

Стихира, посветена на Атанасовден (творение на патр. Герман Цариградски, 715 – 730 г.), превод на проф. Иван Желев

Словото е Бог от Бога
В Символа на вярата, приет на I Вселенски събор, ние изповядваме, че Христос е “Бог истинен от Бог истинен”. С тези думи съборът си поставя за цел да защити божественото достойнство на Сина, на Словото, което е “Бог от Бога” по думите на самия Атанасий Велики. Както знаем, Арий отрича божествеността на Словото и по този начин посяга да разруши единството на Св. Троица, поради което още в началото на своето слово св. Атанасий полага предпоставките на учението за Бог Слово.

От Бога Бог е Словото: “И Словото беше Бог” (Иоан 1:1). И пак: “от които са отците и от които е Христос, Който е над всички Бог благословен вовеки, амин” (Рим. 9: 5). И след като Христос е Бог от Бога, Слово Божие, Премъдрост, Син и Сила, затова в божествените писания се възвестява един Бог. Защото бидейки Слово на единия Бог, се възнася към Него, от Когото е. Тъй че двама са Отец и Син, но Единица по божественост – неразделна и неразлъчна.

Принципът на божествената монархия
Една от предпоставките, които удържат единството в учението за троичния Бог, е принципът на божествената монархия. Този принцип може да се изрази просто по следния начин: “Бог е един, защото Бог-Отец е един”. Неслучайно и символът на вярата започва с думите: “Вярвам в един Бог Отец”. Забележете: Бог е един, не защото е една същност (или субстанция), както биха казали богословите на Запад, а защото Бог-Отец е един.

Съгласно Иоан в едно и също начало беше Словото “и Словото беше Бог” (Иоан 1: 1). Защото Бог е едно начало и понеже е от него, затова и “Словото беше Бог”. Както е едно начало и според това – един Бог, така и една е действително, наистина и реално съществуващата същност и ипостас, която казва “Аз съм съществуващият” (Изх. 3: 4), а не са две, за да не станат две начала. От едно е по природа и наистина Син Словото, Премъдростта и Силата, която принадлежи на едното [начало] и от него е неотделима. Както няма друго [начало], за да не станат две, така Словото е от едно [начало], бе за да се отделя от него и без да означава проста дума, но е субстанциално Слово и субстанциална Премъдрост, каквато наистина е Синът.

Принципът на божествената монархия води след себе си един важен извод за православното богословие, който ще ни обясни защо по-късно добавянето на Filioque в Символа на вярата ще се окаже толкова фатално. Този извод се изразява с логическото и онтологично превъзходство на ипостасите над същността.

Сега разбирате защо е абсолютно недопустимо да се приеме, че Св. Дух изхожда “и от Сина” (Filioque). Това би нарушило принципа на божествената монархия, според който Бог-Отец е единственото начало. Приемем ли Filioque, трябва да признаем, че началата в Бога са две, а това би било равносилно на многобожие и признаване на съставност (сложност, разделеност на части) в Бога. Надявам се съзнавате, че подобна вяра в Бога е съвършено чужда на древната християнска вяра, която защитава и св. Атанасий.

Логическото и онтологично превъзходство на ипостасите над същността
Какво означава въпросното превъзходство? Няма безипостасна същност, т.е. същността сама по себе си не може да бъде мислена, без да бъде ипостасна, защото дори и при творенията ипостасното начало изразява именно начина на съществуване на същността, нейната конкретна реализация. Всяка същност, след като е същност, съществува, а след като съществува, има “как” на своето съществуване. Съществуването на нещо предполага задължително, че това нещо съществува “някак”. Да кажеш, че нещо съществува “никак”, е същото, като да кажеш, че то не съществува.

За отците на Изток Бог не може да бъде мислен като абстрактна и метафизична субстанция. Той може да бъде мислен само конкретно като Отец, Син и Дух. Християните не се обръщат към едната Божия същност, която е непричастна, непостижима и неназовима, те се обръщат към Бога като към Личност, т.е. обръщат се винаги към някоя от божествените ипостаси.

Тази истина е ясно изразена в църковната химнография, където молитвите започват винаги с обръщение към някоя от ипостасите. Най-често ние се обръщаме лично към Бога Слово, към въплътеното Слово – Христос, като причините за това са обясними. Христос е гарантът на нашето спасение и осиновение, Той е нашият Ходатай пред Отца (1Иоан 2: 1). Имаме молитви и към Св. Дух (“Царю небесни”), към Бог-Отец (“Отче наш”), но нямаме молитви към “Бога-по-принцип”.

Дойдете народи, да се поклоним на триипостасния Бог – Син в Отца, със Светия Дух. Защото извън времето Отец роди Сина – винаги съвечен и съпрестолен; и Дух Светий беше в Отца, прославян [наравно] със Сина; една сила, една същност, един Бог, Когото – покланяйки се – всички зовем: “Светий Боже, Който всичко си сътворил чрез Сина, със съдействието на Светя Дух; Светий Крепки, чрез Когото познахме Отца и Дух Светий се засели в света; Светий Безсмъртни, утешителни Душе, Който от Отца изхожда и почива в Сина; Света Троице, слава на Тебе!” (Песнопение за празника Петдесетница, разкриващо сърцевината на троичното богословие).

 

Божията простота, субстанциалното единство
Св. Атанасий акцентира на другия важен принцип, който гарантира правилността на православното схващане за Бога – принципа на субстанциалното и природното единство между ипостасите. Ако ипостасите не са едно по природа, то Бог би се оказал сложен, съставен от различни неща, Словото и Духът биха били някакви други неща в Бога, отделни едно от друго, а ако са отделни по природа, то тогава Синът ще е Син на Себе Си, а Отец – отец на Себе Си.

Защото ако не е субстанциална Премъдрост и същностно Слово, бидейки Син, ще бъде просто премъдрост, слово и син в Отца. Тогава Самият Отец би бил съставен от премъдрост и слово. Ако би било така, то ще последват п преждеспоменатите нелепости: Отец ще се окаже Сам на Себе Си Отец, Синът ще ражда сам Себе Си и ще се ражда от Себе Си. Или Слово, Премъдрост и Син са само едно име.

Св. Атанасий подчертава, че не може да се приеме нито съставност на Бога, нито да се признеае, че Син и Слово са просто имена, празни думи без съдържание.

Както има наистина Отец, така има и наистина Премъдрост. И според това прочее две са, а не както твърди Савелий Самият Отец да е и Син, но Отец е Отец, Синът е Син. Едно са, защото Синът е по природа от същността на Отца, бидейки Негово собствено Слово. Същото казва и Господ: “Аз и Отец едно сме” (Иоан 10: 30). Защото нито Словото се е отделило от Отца, нито Отец някога е бил или е безсловен. И Словото прочее е Бог, и Отец не е безсловен. Затова е казано “Аз и Отец едно сме” и “Аз съм в Отец и Отец е в Мен” (Иоан 14: 10).

Самият Спасител говори ясно за субстанциалното (природно) единство с Отца Си, казвайки “Аз и Отец едно сме” (Иоан 10: 30).

Ако двете са едно, необходимо е прочее да са две, а едно по божественост и единосъщие е Синът в Отца и от Самия Отец е Слово. Тъй че от една страна са две, защото са Отец и Син, Който е и Слово, но от друга – са едно, защото Бог е един. Защото ако не бе така, щеше да каже “Аз съм Отец” или “Аз съм и Отец”. Сега обаче под “Аз” се разбира Синът; под “Отец” – Този, Който ражда; а под “едно” – едната божественост и Неговото единосъщие. Юдеите обаче, като чуха “едно сме”, го разбраха по савелиански, сякаш е казал, че Той е Отец.

В разгледаните няколко малки абзаца от IV слово на св. Атанасий срещу арианите, струва ми се, проличаха основните предпоставки на православното учение за троичния Бог, усвояването и осмислянето на които би ни помогнало да разберем много за нашата собствена вяра. Само в три-четири почти случайно подбрани цитата ние видяхме колко е важно да се отстояват тези важни принципи на за Бога, за да не се окаже, че вярата ни е построена върху подвижни пясъци и се уповава на някаква словесна еквилибристика. Напротив! Единосъщието на Сина и Отца, онтологичното превъзходство на ипостаното начало над същността, ненарушимостта на божията простота – всичко това са екистенциално важни въпроси, върху които лежи цялата история на християнския живот и опит. Св. Атанасий защитава първо библейското учение за Бога, но защитава и автентичния опит на християнската интуиция, без който не бихме имали нито посоката, нито субекта на нашата любов, нито гаранцията за нашето богоуподобяване.

Ето и отговорите на въпросите, които си поставихме в началото. Нашата молитва е насочена към конкретна ипостас, а не към един безличен абсолют. Субектът на нашата любов е Христос – въплътеното Слово, Комуто сме призовани да се уподобим и станем икона. Основите на нашата вяра и на нашия живот са ясни и назовани, имат лични имена, не са абстрактни идеологически принципи и пониятия. Бог не е понятие, не е нещо, Той винаги е Някой.

Н. Антонов, беседа, София, 28 август, 2005 г., храм “Св. Троица” (с допълнения)

 

Tagged with:
авг. 05

В светлината на славата на лицето Ти, Господи, ще ходим вовеки!

Причастен на празника Преображение Господне (вж. Пс. 88: 16-17)

Ако проследим начините, по които в откровението Бог се явява на човека, не може да не ни направи впечатление мястото на светлината. Св. Иоан Богослов определя Бога като светлина: И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе (Иоан 1:5). Самият Христос нарича Себе Си светлина на света (Иоан 8:12) и изпраща учениците Си да бъдат светлина за хората (Мат. 5:14-16). В Стария Завет Бог се явава на Моисей като светлина, св. ап. Павел вижда Бога като светлина по пътя за Дамаск, Сам Бог обитава в непристъпна светлина (1 Тим. 6: 16) и най-сетне светлината на планината Тавор, която апостолите виждат при Христовото преображение – всичко това са различни форми на разкриването на природната Божия светлина към човека.

Можем да продължим: Символът на вярата представя Сина – второто Лице на Св. Троица – като светлина от светлина. Църковната химнография възпява Бога като светлина повече пъти, отколкото например като любов. Св. Отци разглеждат разкриването на образа Божий в човека като приемане на светлината, идваща от Бога (срв. св. Григорий Палама, Беседа, 25, PG 151, 440B).

* * *

В историята на православната богословска мисъл особено място заема темата за природата на светлината, която Христовите ученици съзерцавали с очите си на планината Тавор при преображението на нашия Господ. Вероятно сте чували за исихазма, за големия Солунски светител Григорий Палама и за неговите перипетии в борбата с ереста на Варлаам и Акиндин през ХIV в. във Византия, както и за църковните събори по това време. Тук няма да се впускам в детайли и да влизам в дебрите на философските предпоставки, предизвикали тези титанични богословски дебати. По-скоро бих искал да поговорим за това:

В какво именно се е състояло преображението на Тавор?

По какъв начин ни засяга темата за Таворската светлина тук и сега?

* * *

Когато четем разказа за Христовото преображение, можем с лекота да приемем, че всичко, което се е случило на онзи хълм, е просто някакъв театър: Бог иска да покаже нещо на учениците си с помощта на множество символи. Така са разсъждавали и противниците на православното разбиране за природата на светлината, която са излъчвали одеждите на Христос: апостолите са видели една най-обикновена светлина, която едва ли не е подсилила драматизма на сцената.

Този извод се налага много лесно: ако вярваме, че Бог е съвършен и следователно непристъпен за несъвършените ни сетива, то светлината, която е огряла дрехите на Христос, не може да бъде Божествена, защото тогава как така несъвършените очи на учениците Му са можели да я съзерцават? Ако са я съзерцавали със собствените си телесни сетива, то значи тази светлина е най-обикновена. В случай, че е Божествена, значи Бог не е непристъпен, не е съвършен и следователно не е никакъв Бог и Творец на света. Ето така – казано възможно най-просто – са разсъждавали противниците на православния исихазъм и обвинители на св. Григорий Палама.

Тъй като голямата пропаст между Бога и човека идва от това, че Бог няма начало, не е сътворен, а човекът има начало, бидейки сътворен, затова диспутът се основава на плоскостта сътворена или несътворена е била тази светлина. Този въпрос е равносилен на въпроса Божествена ли е била или не е била божествена.

Солунският светител обаче никак не се затруднява да отговори. Неговата теза е проста: човекът не е в състояние да съзерцава Божествената несътворена светлина със своите собствени сътворени способности за възприятие. Очите ни са слепи за тази светлина, но благодарение на силата на Светия Дух те се преобразяват и стават способни да я съзерцават. Палама изяснява тезата си, като се опира на учението на св. ап. Павел за душевния и духовния – т.е. озарения от Светия Дух – човек (1Кор. 1:10-16) и за това, че този, който се е удостоил да се едини с Господа, става един дух с Него (1Кор. 6:17).

Светлината, която учениците са съзерцавали на Тавор, е съществувала и преди самото събитие, съществува и след него, тъй като това е естествен отблясък на божествеността на Христос, а не фокус, подсилващ ефекта от събитието. Когато се преобразява пред апостолите, Христос не променя състоянието Си, не показва нещо ново на учениците Си. Той се преобразява, казва Палама, не като придобива нещо, което досега не е притежавал, нито пък като се променя в нещо, което досега не е бил, а като се показва на учениците си такъв, какъвто е, отварайки очите им и изцерявайки слепотата им (Светогорски томос, PG 150; 1232C).

Ето, всъщност, в какво се е състояло чудото: не във видяното от апостолите, а в тяхното собствено преображение, довело до способността им да съзерцават Христос такъв, какъвто е. На практика, не се е изменил Той, а те. Преображението Господне е собствено преображение на Неговите ученици!

* * *

Св. Григорий Палама

Св. Григорий Палама

Вероятно се питате защо е било нужно да се жертва толкова много време и да се хвърлят толкова големи усилия, за да се изясни въпросът за природата на Таворската светлина. Да речем, че Григорий Палама първоначално е бил принуден да отговаря като обвиняем и второ – трябвало е да изложи навън едно познание, един опит, който по природа е насочен навътре и се явява най-съкровената и най-дълбоката част от православната мистика векове преди това. Така да се каже, бил е принуден от обстоятелствата да облече в думи и понятия нещо, за което да се говори е почти невъзможно. Ето това “почти” е в основата и на нашата надежда, че дори тук в този храм, отдалечени на много векове от онези събития и затрупани с безкрайни житейски проблеми и тегоби, дори и ние можем да положим малки усилия, за да се докоснем до сърцевината на православния духовен опит, дори и само като говорим за него. Палама се справя брилянтно, а дали ще се справим и ние…?

И все пак, какво толкова се променя, ако приемем, че светлината, струяща от одеждите на Христос, не е била божествена и несътворена, а апостолите са наблюдавали просто някое интересно природно явление? Защо в онези векове е било нужно толкова ревностно да се защити божествеността на онова, което апостолите са съзерцавали?

Ако човекът не е в състояние да вижда – т.е. да възприема – Божествената светлина, то значи всички места в Св. Писание, в които се говори за единение с Бога, за участие в Божествената природа, имат алегоричен смисъл. Между Бога и човека има непреодолима бездна. Цялото учение за богоуподобяването на човека има единствено нравствен, морален аспект. Богоуподобяването е подражание по дела, както смятат противниците на Палама, който пък им възразява така: Какво казваш, човече? Нима ти смяташ, че е тво­ре­ние и при­род­но под­ра­жа­ние са­ми­ят Дух Христов – Духът Божи, Дух Свети от обещанието, за­ло­гът на нас­лед­с­т­во­то на светиите, Духът на оси­но­ве­ни­ето и обе­ща­ни­ето на Духа, ко­ето Синът, по­лу­ча­вай­ки го от Отца, да­ри на вяр­ва­щи­те в Него (Апология срещу Варлаам и Акиндин, III, 4). Ако – в крайна сметка – единението с Бога е просто една метафора и между Твореца и неговите творения пропастта е непреодолима, то как­ва е пол­за­та от Христос и от Неговото пришествие? Каква е пол­за­та от кръ­ще­ни­ето в Негово име и от да­де­на­та ни от Него си­ла и способност? Каква е пол­за­та от Духа, Който отна­ча­ло ни бе даден, из­п­ра­тен и оби­та­ва в нас?

Последствията от едно приемане, че човекът не може да се едини с Бога, са много страшни: значи първо Бог е безсилен да издигне падналото ни естество, ние не можем да общуваме с Него, светиите не са озарени от Неговия Дух и светостта им не е никаква святост, а просто нравствено съвършенство, каквото може да се види и у езичниците. Следователно няма никакъв смисъл нито от кръщението, нито от евхаристията, нито от молитвата дори. А именно кръщението, евхаристията и молитвата са трите стълба, на които се основава пътят на нашето богоуподобяване.

Сега вероятно разбирате какво голямо значение имат за нас св. Григорий Палама и исихастите. Палама не защитава някакво собствено учение, нито някаква особена монашеска практика, той защитава духовния опит на цялата църква, защитава самото православие и въобще смисъла от воденето на какъвто и да било духовен живот, не само монашески. Ето как от тълкуванието на едно евангелско събитие стигнахме до питането каква е целта на духовния живот тук и сега, защо трябва да участваме в евхаристията и въобще какво искаме, какво очакваме и се стремим да постигнем като членове на това Тяло Христово: да станем един дух с Него (1Кор. 6:17) не метафорично, а действително.

Н. Антонов, беседа в храм “Св. Троица”, София, 2004

Tagged with:
юли 27

За да отправят заедно молитви към св. Пантелеймон и св. Седмочисленици, днес в храма на гр. Момин проход се бяха събрали свещениците от Ихтиманска духовна околия, които с братската си любов и подкрепа помежду си са пример за думите на псалмопевеца „колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно“ (Пс. 132:1). Архиерейският наместник, ставрофорен иконом Йосиф Серев, оглави светата Литургия. Вълнуваща проповед за живота и мъченическата смърт на св. Пантелеймон, който е застъпник за изцелението на болни и немощни, изнесе иконом Пламен Димитров – епархийски съветник и свещеник в храм „Успение Богородично“ в гр. Долна Баня. В празничното богослужение взеха участие ставрофорен иконом Георги Георгиев, служащ в храм „Св. Георги“ в гр. Костенец, предстоятелят на храм „Св. Пантелеймон“ в гр. Момин проход протойерей Антон Апостолов и иконом Лазар Йончев от храм „Св. Георги“ в с. Сестримо.

По покана на предстоятеля на храма прот. Антон в богослужението участваха певците от формация „Трисагион“. Тяхното автентично изпълнение на източно-църковна музика молитвено умили и извиси сърцата на богомолците.

Църквата „Св. Пантелеймон“ в гр. Момин проход чества 15 години от освещаването си. С красивата си архитектура, стенописи и прекрасна цветна градина тя е сред забележителностите на курортния град, известен с лековитата си минерална вода. В двора на храма има нов дървен навес, където вярващите след богослужение споделиха общата храна за здраве.

Снимки: Ивайло Стоянов и Цветомира Антонова

Отец Йосиф Серев – архиерейски наместник на Ихтиманска духовна околия:

Съслужение

Отец Пламен Димитров вдъхновено проповядва:

отец Пламен_Димитров

Формация за византийска музика “Трисагион”:  

Трисагион

Богомолният народ на храмовия празник в гр. Момин проход:  

Богомолния народ

Празничният водосвет:    

Водосвет

Водосвет 2

Новият навес до храма, където миряните споделят общата храна за здраве:        

Беседката до_храма

Цветната градинка пред храм “Св. Пантелеймон” в гр. Момин проход:

Градинката пред_храма

Източник: Двери

Tagged with:
preload preload preload