ное. 12

На 11 декември (петък) от 18:30 ч.

Византийска църковна музика

Център за гръцки език и култура "АРИСТЕА"с Никола Антонов

Ще станете свидетели на малък концерт с византийска музика и преглед с демонстрация. Ще си говорим за невми, история, нотно писмо, преводи на славянски.

Никола Антонов е възпитаник на Софийската духовна семинария. Следва богословие и класическа филология в СУ “Св.Климент Охридски”. Вече повече от 20 години е хорист и солист в различни състави за църковна музика, основател на солова формация за източно-църковна музика “Трисагион”. Той е лауерат на международни награди за църковна и хорова музика, често канен в Гърция и на Света Гора. От около година Никола изучава новогръцки език в АРИСТЕА и за нас е чест, че е ибрал нашата школа!

Идеята на лекцията е да направим разходка в литургичната музика на Византия през вековете, да се запознаем отблизо с “осмогласната” теория на св. Йоан Дамаскин, невменото писмо, реформата на св. Йоан Кукузел и мястото на българската традиция като част от славяно-византийския културен ареал, да чуем и някои образци от по-ново време. “Всеки етап ще бъде илюстриран с изпълнение-демонстрация, а въпроси и дискусия са добре дошли!” казва Никола.

Можете да чуете някои изпълнения в youtube канала на Никола Антонов.

Източник: Център за гръцки език и култура АРИСТЕА

Tagged with:
мар. 04

Източноцърковното пеене е не в гърлото, а в ума

By Двери БГ Интервю Коментарите са изключени за Източноцърковното пеене е не в гърлото, а в ума

trisagion1С Никола Антонов, солист във вокална формация за византийска музика "Трисагион", разговаряме за забравеното съкровище на източноцърковното пеене, за уникалната връзка между текста и музиката и за посланието, което византийските песнопения предават през вековете.

- Защо солова формация, а не хор?

В България има развита хорова традиция, макар че в момента хоровете, които изпълняват източноцърковна музика с византийски напеви, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Може да се каже, че в наши дни нямаме особен разцвет.

Решихме да се фокусираме върху соловия формат, не само защото той е по-непознат у нас, а защото носи по-различно послание. В съседните православни страни, където имат много по-развити традиции в тази музика, е практика определени изпълнители да изнасят солови концерти. Това не е проява на гордост и не противоречи на добродетелта на смирението.

Tagged with:
ное. 12

С празнично богослужение и концерт на новосформираната формация за византийска музика Трисагион отбеляза празника на своя молитвен покровител църковната общност към храма “Св. Мина” във Велико Търново. Певците от формация Трисагион взеха участие в светата Литургия по покана на прот. Добромир Димитров – преподавател по църковно право в богословския факултет на ВТУ “Св. Кирил и Методий”, – а вечерта изнесоха концерт с източно-църковна музика.

Прот. Добромир Димитров подарява икона с лика на св. Максим Изповедник на изпълнителите от формация "Трисагион".

Прот. Добромир Димитров подарява икона с лика на св. Максим Изповедник на изпълнителите от формация “Трисагион”.

Концертът премина при изключителен интерес и положителни отзиви от страна на академичната и църковна общност в града. Сред гостите на препълнената зала 110 в сградата на бившата проектантска организация можеха да бъдат забелязани ректорът на Великотърновския университет проф. Пламен Легкоступ, доц. д-р Марияна Булева – преподавател по хармония и полифония, д-р Клара Мечкова – преподавател по история на византийската и западноевропейската музика, Даниел Йорданов – асистент по църковно пеене, химнография и типик, г-жа Ана Борисова – преподавател по народно пеене, богословите доц. д-р Свилен Тутеков, доц. д-р Мариян Стоядинов, секретарят на Велкотърновска митрополия прот. Михаил Хаджиев, католическият свещеник Страхил Каваленов от римокатолическа енория “Блажената Дева Мария на броеницата”, енориаши на храма “Св. Мина”, студенти и музиканти.

Изпълнителите от формация Трисагион бяха подготвили разнообразна програма от 13 песнопения. Сред изпълненията можеха да бъдат чути творби на св. Иоан Кукузел (Хвалите Господа с небес, Владику и священоначалника) и отец Неофит Рилски (Блажен муж), също така и по-рядко изпълнявани образци на църковната музика като изключителното Ангел вопияше – Еленски напев, сладкогласният ирмос Радости, характерен със своята сложност, нежното тройно Господи помилуй на свещ. Константин Удварев, а също и специално адаптирани и преведени за събитието мелодии от гръцки автори.

Tagged with:
preload preload preload