юли 27

За да отправят заедно молитви към св. Пантелеймон и св. Седмочисленици, днес в храма на гр. Момин проход се бяха събрали свещениците от Ихтиманска духовна околия, които с братската си любов и подкрепа помежду си са пример за думите на псалмопевеца „колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно“ (Пс. 132:1). Архиерейският наместник, ставрофорен иконом Йосиф Серев, оглави светата Литургия. Вълнуваща проповед за живота и мъченическата смърт на св. Пантелеймон, който е застъпник за изцелението на болни и немощни, изнесе иконом Пламен Димитров – епархийски съветник и свещеник в храм „Успение Богородично“ в гр. Долна Баня. В празничното богослужение взеха участие ставрофорен иконом Георги Георгиев, служащ в храм „Св. Георги“ в гр. Костенец, предстоятелят на храм „Св. Пантелеймон“ в гр. Момин проход протойерей Антон Апостолов и иконом Лазар Йончев от храм „Св. Георги“ в с. Сестримо.

По покана на предстоятеля на храма прот. Антон в богослужението участваха певците от формация „Трисагион“. Тяхното автентично изпълнение на източно-църковна музика молитвено умили и извиси сърцата на богомолците.

Църквата „Св. Пантелеймон“ в гр. Момин проход чества 15 години от освещаването си. С красивата си архитектура, стенописи и прекрасна цветна градина тя е сред забележителностите на курортния град, известен с лековитата си минерална вода. В двора на храма има нов дървен навес, където вярващите след богослужение споделиха общата храна за здраве.

Снимки: Ивайло Стоянов и Цветомира Антонова

Отец Йосиф Серев – архиерейски наместник на Ихтиманска духовна околия:

Съслужение

Отец Пламен Димитров вдъхновено проповядва:

отец Пламен_Димитров

Формация за византийска музика “Трисагион”:  

Трисагион

Богомолният народ на храмовия празник в гр. Момин проход:  

Богомолния народ

Празничният водосвет:    

Водосвет

Водосвет 2

Новият навес до храма, където миряните споделят общата храна за здраве:        

Беседката до_храма

Цветната градинка пред храм “Св. Пантелеймон” в гр. Момин проход:

Градинката пред_храма

Източник: Двери

Tagged with:
юни 30

11665393 896997517041648_1775317916742492696_nФормация за източноцърковна музика “Трисагион” бе отличена с диплом “Лауреат I степен” на XII международен хоров фестивал “Маестро Медникаров”, който се проведе в Албена от 26 до 29 юни.

“Трисагион” е “солистична” формация, изпълняваща изключително и само литургични песнопения от византийската църковно-певческа традиция (т. нар. “монодии”). Възприемаме това отличие като признание не толкова за личните ни качества като изпълнители, колкото за музиката, която представяме, твърди ръководителят на състава Никола Антонов. Сами разбирате, че това е една специфична музика, която по своя генезис не е “проектирана” да звучи от концертния подиум. Обикновено се възприема като “твърда храна”, трудно смилаема за публиката, която не е привикнала с нейното звучене. Постарахме се да подберем красиви образци, които да покажат богатството на този традиция, доколкото това позволяват 20-те минути. Значението на отличието придобива още по-голяма стойност, като се вземе предвид фактът, че журито се състоеше от ръководителите на всички състави, участници на фестивала – все професионални музиканти, диригенти и композитори. Радваме се, че нашият начин на изпълнение докосна слуха и сърцата им и намери място на един форум, на който обикновено се представят хорове и оркестри с по-разнообразен, светски и забавен репертоар, заключава ръководителят на формацията Никола Антонов.

На фестивала певците от “Трисагион” изпълниха сладкогласен ирмос от Валасий Свещеник (XVII в.) и две съвременни композиции в духа на византийското пеене от Н. Антонов – “Достойно есть” и “Отца и Сына” на глас 7.

Източник: Двери

Tagged with:
юни 16

Формация "Трисагион"Разговор с Никола Антонов, ръководител на музикална формация “Трисагион”, след участието в Международния фестивал за православна музика “Св. Богородица – Достойно есть” в Поморие.

Какво  означава за една музикална формация участието във фестивал, като този в Поморие, например?

– Такъв голям музикален форум със силно международно участие е предизвикателство за всеки състав. Така беше и с нас, още повече, че за първи път участваме с нашата формация на събитие от такъв ранг. Предизвикателството е двойно и поради соловия, камерен характер на музиката, която представяме. Да представяш индивидуално музика в компанията на големи състави, многогласни хорове от професионалисти като участниците на фестивала в Поморие беше изпитание за нас. Радваме се, че успяхме да представим източноцърковната музика на добро ниво и в този формат, защото това е споделяне на друг опит. Важно беше да покажем преди всичко специфичния характер и особен начин на звучене на монодията в контекста на славяно-византийската вековна литургична практика. Това е музика, която буквално извира пряко от молитвения опит на православната църква, тя е дълбоко вкоренена и може да бъде показана, само ако се запази връзката с този корен. Тук не говорим изобщо за певческото предизвикателство, което е винаги огромно при изпълнение на монодийни песнопения.

Смятам, че хоровата музикална общност, ако мога да ползвам този израз, разбра точно нашето послание и прие без предубеждения това, което им поднесохме. Традиционно византийските напеви стоят малко встрани от класическото хорово изкуство, макар и да се ползват доста интензивно понякога, но обикновено това става много внимателно и премерено. Взимат се малки мотиви, хармонизират се и се развиват. Смятаме, че е погрешно това да се разглежда като застинала традиция, изостанала във вековете поради факта, че не се е развила в многогласно пеене. Самото деление многогласно/едногласно е дълбоко погрешно според мен. Тази музика се е запазила до два гласа – мелодия и исо – не поради своята изостаналост, а поради различната цел и задачи, които изпълнява, но това може би е тема за друг разговор. Именно с идеята да покажем, че няма проблем да се твори в рамките на монодийната традиция представихме и ново песнопение, една моя композиция, създадена специално за фестивала, която беше отличена от почитаемото жури в лицето на доц. Димитър Димитров, Траянополския епископ Киприан, протоиерей Кирил Попов, доц. Весела Гелева и Таня Никлева – Владева. Това беше важно признание за нас и за музиката, която изпълняваме.

На музикалния фестивал в Поморие имахте възможност да чуете формации от няколко страни – Русия, Сърбия, Гърция, България и др. Как оценявате нивото на родните изпълнители и хорове в сравнение с тези от другите страни?

– Със сигурност може да се каже много и да се даде без никакви угризения наистина много висока оценка на нашите състави. За съжаление,  тъй като бях участник, не успях да чуя всички заради това, че имахме собствена програма, която трябваше да следваме. А от тези, които чух, тук не мога да изредя всички, с което не искам да ги обидя. Но от това, което успях да чуя, мога да кажа, че повечето от нашите хорове и ансамбли показаха истинско хорово изкуство и то именно – църковно хорово изкуство с цялата натовареност, която това понятие носи, защото при интерпретирането на църковни композиции нещата стоят малко по-различно. И диригенти, и изпълнители правеха всичко с ясното съзнание, че пеят първо на Бога, а не за себе си. Особено се отличи и от всеобщата оценка на публиката, съдейки по аплодисмантите, участието на академичния смесен камерен хор “Гаудеамус” с диригент доц. Весела Гелева – една забележителна спятост, изравненост на отделните партии и прецизна мярка в динамиката, която е подходяща за православния храм, до най-малкия детайл. На мен лично истинско удоволствие ми доставиха и изпълненията на камерния хор към БАН с диригент Мария Вълчанова – Любенова, хор “Ave musica” с диригент Таня Никлева – Владева и не на последно място бих отбелязал смесения камерен хор “Петър Динев” с диригент Боряна Найденова. Но, пак подчертавам, не успях да присъствам на всички концерти. А най-хубавото е, че в тези състави преобладават млади певци и когато видиш 20-25 души на възраст между 19 и 29 години да славят Бога така, както го направиха те, това те трогва завинаги.

Източно-църковните песнопения обединяват православните независимо от тяхната национална принадлежност, но в същото време всеки си има специфични черти и начини на изпълнение. Кои чуждестранни хорове ви направиха най-силно впечатление по време на фестивала? 

Формация "Трисагион"Вие знаете моите пристрастия към източно-църковното пеене, към византийската музика, и можете веднага да се досетите, че изключително интересни ми бяха гостите от “Общинско византийско дружество”, гр. Лариса, Гърция, с ръководител Теодосис Диамантис. Но нека оставим за момент византийската музика. Три чуждестранни състава ми направиха най-силно впечатление и това бяха смесеният хор “Шуматовац” от гр. Алексинац, Сърбия, ансамбъл “Многая лета” от Украйна и смесеният хор “Nihil sine Deo” от Букурещ, Румъния. И трите състава показаха висок професионализъм и безкрайно качествено изпълнена музика, но това, с което украинците ме спечелиха, бяха именно интересните разработки, събирани от селата на Украйна, както и мелодиите, изпълнени на грузински и арамейски. Едно много искрено, земно и същевременно чисто молитвено пеене, поднесено от тези млади хора, едни уникални гласове, които те оставят без дъх…  Това беше истинска среща с един свят, който е непознат за мен и който почувствах много сроден, като намиране на нещо отдавна загубено, което си приел, че вече не съществува.

Международният музикален фестивал в Поморие се провежда вече 12 години. Какво е значението на подобни музикални фестивали за развитието на църковно-славянското пеене  у нас?

– Този конкретен фестивал е изключително важен форум за професионалните изпълнители и диригенти на църковна музика. Нямаме много такива събития през годината, особено в областта на църковната музика. Това не само е повод за среща. Аз съм убеден, че на него всеки научава нещо ново от колегите си. Самият факт, че на него участват много опитни състави, които иначе никога не остават без ангажименти, е показателен. Дава се възможност да се работи с някои от най-добрите ни хорови диригенти, да се почерпи от техния опит.

Певците имат нужда да пеят, постоянно да им се дават нови задачи, репертоарът да се разширява, да се търсят предизвикателства. Ако се тъпче на едно място, нещата задължително отиват към влошаване. Това всеки творец го знае много добре и затова виждаме всяко година толкова много изпълнители, някои идващи за пети и повече пореден път. Да, мястото, морето, лятото, плажът… всичко това са хубави неща, но те не могат да бъдат достатъчна мотивация за тези творци да положат този труд да се представят толкова добре.

Преди няколко месеца се разрази скандал с участието на хора „Св. Йоан Кукузел“  на концерта в парижката катедрала „Нотр Дам“ и тогава бе повдигнат проблемът  за хонорарите на певците. Как стои въпросът с финансирането на музикалните формации, изпълняващи църковна музика у нас?  Кой поддържа финансово изпълнителите и как това се отразява на развитието и концертните им изяви?

– Проблемът с финансирането на изпълнителите е болезнен. Обикновено той се премълчава, защото сам по себе си накърнява достойнството им на творци. Когато някой изпълнител намери дързост да постави въпроса открито, рискува всичко. По моя лична информация повечето състави разчитат на дарения и помощ от благородни хора. Църковните хорове се подпомагат от енориите си, но често се налага певците да доплащат сами. Други кандидатстват по проекти, търсят спонсори, оправят се както могат… В нашия конкретен случай въпросът с финансирането изобщо не стои. Такова просто няма. Разчитаме изцяло на организаторите на събитията. Ние сме малка формация и сме донякъде доста гъвкави като логистика и организация. Това ни дава някакво предимство пред по-големите състави, които изискват сериозен бюджет, за да бъдат поканени за участие някъде.

Формация "Трисагион"Изобщо, въпросът с финансирането среща повсеместно неразбиране, а като се добави и псевдоблагочестивото въздържане от поставянето на подобни въпроси в нашите храмове, задачата става още по-сложна. Нека си представим хипотетично… Ако настоятелството на един храм иска да направи ремонт на фасадата или нещо друго, ще потърси материал, ще потърси майстори и няма да се изненада, ако за всичко това се наложи да се плати. Да, може да се намерят фирми, които да дарят тухли или друго, но като цяло, за всички ще е ясно, че са нужни средства. Ако поискат обаче да украсят богослужението с хубаво пеене, да се говори за пари вече става неудобно. А с красивите си изпълнения певците, освен че дават радост и на тях, и на всички, помагат и за приобщаването на хората отвън към богослужението в църквата. Не съм чул някой досега да е приел православието заради красивата фасада на някой храм. Вие познавате ли такъв? Но със сигурност познавате – аз поне познавам – такива, които са станали православни, защото са били запленени от срещата си с църковната музика.

Автор: Двери

Tagged with:
апр. 22

Храм "Св. вмчк. Георги" - гр. Костенец

Храм “Св. вмчк. Георги” – гр. Костенец

С тържествено богослужение на 6 май ще отбележи храмовия си празник обновената след основен ремонт църква „Св. вмчк Георги Победоносец” в гр. Костенец. Песнопенията по време на празничната служба ще изпълни Формация за източно-църковна музика „Трисагион”. Певците ще вземат участие в богослужението по покана на предстоятеля, ставрофорен ик. Георги Георгиев, който ще отслужи утренята и светата литургия. Богослужението ще започне в 8 ч.

Храмът „Св. вмчк Георги Победоносец” в Костенец беше изцяло ремонтиран, а богослужението при обновлението на 18 декември 2014 г. оглави Браницкият епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, в съслужение със ставроф. ик. Ангел Ангелов, протосингел на Софийска епархия, архиерейския наместник на Ихтиманска духовна околия ик. Йосиф Серев, както и протоиерей Антон Апостолов и свещеници от съседните населени места (сред тях и ставроф. ик. Пламен Димитров от гр. Долна баня, епархийски съветник).

И тогава песнопенията по време на богослужението се изпълняваха от формация „Трисагион”.

Заради грижите по храма отец Георги беше отличен с офикия ставрофорен иконом. 

Източник: Двери

Tagged with:
ное. 25

Формация „Трисагион“

Формация „Трисагион“

С един от основателите на музикалната формация за източно-църковна музика “Трисагион” Никола Антонов разговаряме за първата година от творческата дейност на групата, за новите им изпълнения и бъдещи планове. 

–  Една година концертна дейност – какво успяхте и какво не успяхте да постигнете за това време?

– За тази една година имахме няколко самостоятелни концерта, както и участия във фестивали. За това време също получихме и множество покани за участия в различни празнични богослужения. Някои успяхме да уважим, други за съжаление – не, но заетостта ни не го позволи. Всичко това ни обогати както с ценен опит, така и с чудесни познанства. Соловата концертна практика не е особено популярна в България по отношение на църковната музика. Да не кажа, че никаква я няма. Това означава, че ние нямаме опит, на който да стъпим и от който да се учим. Трябва да се учим сами от пробите и грешките си. Това неизбежно ни изгражда като певци, а надявам се и като християни, защото да не забравяме, че църковната музика е преди всичко църковна и после музика. Ако за успех в светската музика се иска предимно самоувереност и егоцентризъм, то тук всичко трябва да се прави наобратно – с много смирение и молитва. Това прави задачата двойно по-трудна, да не кажа – леко невъзможна. Но нали затова сме християни, защото осъзнаваме немощта си и търсим помощта на Бога. Не успяхме да запишем диск. Знаете, че това е свързано със средства, време и усилена работа. Надявам се догодина да успеем да се организираме в тази посока и да издадем поне един двоен диск с византийска църковна музика. Иначе в интернет могат да се намерят вече доста наши записи с демо-качество или от изпълнения наживо.

– Задавали ли сте си въпроса защо в православното богослужение е отредено такова важно място на музиката и на пеенето?

– Доста съм мислил по този въпрос. Според мен, за да си отговорим, първо трябва да си отговорим какво по принцип представлява православното богослужение? А то всъщност е пътуване, пътуване с цел и посока. Посоката е Царството Божие, а целта – Христос. Какво е пътуването само по себе си? Пътуването е преди всичко движение, постоянно движение. Ето затова, според мен, за да се изрази точно този характер на богослужението, централно място в него заема пеенето. Всичко в храма се пее. Дори четивата, като Евангелието или Апостола, се произнасят на определен тон, напевно, т.е. с две думи – те също се пеят, макар и речитативно. Защо пеенето изразява най-добре това движение? Защото какво представлява то по същество? Това е една постоянна вибрация на въздуха вътре в нас, който извира от дълбините на тялото ни, преминава през дихателните пътища, като резонира навсякъде и създава тези красиви звуци, наречени човешки глас. Това е постоянен поток, спре ли движението на въздуха, спира всичко. Затова пеенето е най-сполучливият начин да се изрази този характер на православното богослужение – едно движение, което никога не спира.

– Но не на всеки е дадено да може да пее? Какво да правят тези, които не могат?

– Пеенето е дар, харизма, не всеки го има. Същото обаче може да се каже за всеки аспект на християнския живот, в това число и за поста и молитвата. Някои хора се насилват да бъдат християни, ходят на църква, опитват се да четат молитви, но нищо не минава през сърцата им. Това е защото първо не са се помолили за дара на молитвата, не са го получили. Постенето също е дар. Едни го имат и го правят с радост, други се самоизтезават, изтезават и близките около себе си, а от това стават само още по-фрустрирани. Но, нищо не се получава. Да пееш в храма е също дар. Църковният живот е организиран около нашите харизми и с тях всеки от нас по някакъв начин намира своя смисъл и място в Тялото Христово, като негов орган със своя функция. Не е работа на окото да слуша, нито на ръката да гледа. Затова, никой не бива да се чувства непълноценен, ако не може да пее. Със сигурност той има друго богатство в себе си, с което може да бъде добър християнин и да бъде полезен на другите. Даровете, които имаме, следва да приемаме със смирение и благодарност. Също и тези, които нямаме. Ние не знаем кое е най-добро за нас. Ако пък силно копнеем да пеем, нищо не е невъзможно за Бога. Знаем за такива случаи от житията, а със сигурност познаваме и такива хора в живота си.

– Предстои ви Рождественски концерт – какво сте подготвили този път?

– Няма да изненадаме никого с това, че сме подтогвили предимно песнопения, свързани с големия християнски празник. Разбира се, не само. Но първо да кажа за рождественския репертоар. Песнопенията за Рождество Христово са наситени с особено дълбок смисъл и богословие. Почти всяко разказва не само за историческите събития, но разкрива и по някоя велика тайна на християнското вероучение – за боговъплъщението, за Христос като Богочовек, за тайната на спасението. Признавам, искаше ни се да изпеем всичко, но това няма как да стане в рамките на един час. Затова подбрахме образци както за музиката, така и за смисъла на празника. В изпълнението на църковна музика има един специфичен проблем, че празниците от църковния календар всяка година се повтарят, с това се повтарят и самите песнопения. Ние сме свикнали в определени периоди да изпълняваме и слушаме определени творби. За да избегнем това еднообразие, сме стъпили на специфични образци, по-редки и древни варианти на църковните мелодии, които не се срещат в познатите псалтикийни сборници у нас. Някои песнопения ще бъдат изпълнени също и в оригинал, т.е. на славянски, но и на гръцки език, за да се уважи традицията и да се докоснем до пълнотата на нейната красота. Освен песнопения за празника сме подготвили и някои изненади, наши собствени разработки на базата на популярни мелодии от Света Гора например. Тях предлагам да оставим в тайна засега, макар че всеки може да свали нотите от download-секцията на нашия сайт, както и да ги чуе в YouTube. Концертът се казва “Витлееме, уготовися” (“Приготви се, Витлееме!”), ще се проведе на 22 декември в храм “Св. Троица” на бул. К. Величков от 18:30 ч. и ще бъде нещо като официалната им премиера.

Facebook-събитие за концерта “Витлееме, уготовися”

Facebook-страница на формация “Трисагион”

Оригинален адрес на интервюто в “Двери” – http://dveri.bg/9d3xd

Tagged with:
preload preload preload