
Формация „Трисагион“
С един от основателите на музикалната формация за източно-църковна музика “Трисагион” Никола Антонов разговаряме за първата година от творческата дейност на групата, за новите им изпълнения и бъдещи планове.
– Една година концертна дейност – какво успяхте и какво не успяхте да постигнете за това време?
– За тази една година имахме няколко самостоятелни концерта, както и участия във фестивали. За това време също получихме и множество покани за участия в различни празнични богослужения. Някои успяхме да уважим, други за съжаление – не, но заетостта ни не го позволи. Всичко това ни обогати както с ценен опит, така и с чудесни познанства. Соловата концертна практика не е особено популярна в България по отношение на църковната музика. Да не кажа, че никаква я няма. Това означава, че ние нямаме опит, на който да стъпим и от който да се учим. Трябва да се учим сами от пробите и грешките си. Това неизбежно ни изгражда като певци, а надявам се и като християни, защото да не забравяме, че църковната музика е преди всичко църковна и после музика. Ако за успех в светската музика се иска предимно самоувереност и егоцентризъм, то тук всичко трябва да се прави наобратно – с много смирение и молитва. Това прави задачата двойно по-трудна, да не кажа – леко невъзможна. Но нали затова сме християни, защото осъзнаваме немощта си и търсим помощта на Бога. Не успяхме да запишем диск. Знаете, че това е свързано със средства, време и усилена работа. Надявам се догодина да успеем да се организираме в тази посока и да издадем поне един двоен диск с византийска църковна музика. Иначе в интернет могат да се намерят вече доста наши записи с демо-качество или от изпълнения наживо.
– Задавали ли сте си въпроса защо в православното богослужение е отредено такова важно място на музиката и на пеенето?
– Доста съм мислил по този въпрос. Според мен, за да си отговорим, първо трябва да си отговорим какво по принцип представлява православното богослужение? А то всъщност е пътуване, пътуване с цел и посока. Посоката е Царството Божие, а целта – Христос. Какво е пътуването само по себе си? Пътуването е преди всичко движение, постоянно движение. Ето затова, според мен, за да се изрази точно този характер на богослужението, централно място в него заема пеенето. Всичко в храма се пее. Дори четивата, като Евангелието или Апостола, се произнасят на определен тон, напевно, т.е. с две думи – те също се пеят, макар и речитативно. Защо пеенето изразява най-добре това движение? Защото какво представлява то по същество? Това е една постоянна вибрация на въздуха вътре в нас, който извира от дълбините на тялото ни, преминава през дихателните пътища, като резонира навсякъде и създава тези красиви звуци, наречени човешки глас. Това е постоянен поток, спре ли движението на въздуха, спира всичко. Затова пеенето е най-сполучливият начин да се изрази този характер на православното богослужение – едно движение, което никога не спира.
– Но не на всеки е дадено да може да пее? Какво да правят тези, които не могат?
– Пеенето е дар, харизма, не всеки го има. Същото обаче може да се каже за всеки аспект на християнския живот, в това число и за поста и молитвата. Някои хора се насилват да бъдат християни, ходят на църква, опитват се да четат молитви, но нищо не минава през сърцата им. Това е защото първо не са се помолили за дара на молитвата, не са го получили. Постенето също е дар. Едни го имат и го правят с радост, други се самоизтезават, изтезават и близките около себе си, а от това стават само още по-фрустрирани. Но, нищо не се получава. Да пееш в храма е също дар. Църковният живот е организиран около нашите харизми и с тях всеки от нас по някакъв начин намира своя смисъл и място в Тялото Христово, като негов орган със своя функция. Не е работа на окото да слуша, нито на ръката да гледа. Затова, никой не бива да се чувства непълноценен, ако не може да пее. Със сигурност той има друго богатство в себе си, с което може да бъде добър християнин и да бъде полезен на другите. Даровете, които имаме, следва да приемаме със смирение и благодарност. Също и тези, които нямаме. Ние не знаем кое е най-добро за нас. Ако пък силно копнеем да пеем, нищо не е невъзможно за Бога. Знаем за такива случаи от житията, а със сигурност познаваме и такива хора в живота си.
– Предстои ви Рождественски концерт – какво сте подготвили този път?
– Няма да изненадаме никого с това, че сме подтогвили предимно песнопения, свързани с големия християнски празник. Разбира се, не само. Но първо да кажа за рождественския репертоар. Песнопенията за Рождество Христово са наситени с особено дълбок смисъл и богословие. Почти всяко разказва не само за историческите събития, но разкрива и по някоя велика тайна на християнското вероучение – за боговъплъщението, за Христос като Богочовек, за тайната на спасението. Признавам, искаше ни се да изпеем всичко, но това няма как да стане в рамките на един час. Затова подбрахме образци както за музиката, така и за смисъла на празника. В изпълнението на църковна музика има един специфичен проблем, че празниците от църковния календар всяка година се повтарят, с това се повтарят и самите песнопения. Ние сме свикнали в определени периоди да изпълняваме и слушаме определени творби. За да избегнем това еднообразие, сме стъпили на специфични образци, по-редки и древни варианти на църковните мелодии, които не се срещат в познатите псалтикийни сборници у нас. Някои песнопения ще бъдат изпълнени също и в оригинал, т.е. на славянски, но и на гръцки език, за да се уважи традицията и да се докоснем до пълнотата на нейната красота. Освен песнопения за празника сме подготвили и някои изненади, наши собствени разработки на базата на популярни мелодии от Света Гора например. Тях предлагам да оставим в тайна засега, макар че всеки може да свали нотите от download-секцията на нашия сайт, както и да ги чуе в YouTube. Концертът се казва “Витлееме, уготовися” (“Приготви се, Витлееме!”), ще се проведе на 22 декември в храм “Св. Троица” на бул. К. Величков от 18:30 ч. и ще бъде нещо като официалната им премиера.
Facebook-събитие за концерта “Витлееме, уготовися”
Facebook-страница на формация “Трисагион”
Оригинален адрес на интервюто в “Двери” – http://dveri.bg/9d3xd